Моите минутки

Най-сетне днес да се добера до моите си минутки.

Напоследък нещо ми е твърде пренаселено в къщи. Освен постоянното присъствие се прибави и брат ми, който за мой ужас непрекъснато се мъкне след мен и ми виси на главата. Но сега спи. Всички спят. И аз мога най-сетне да си поема дъх, защото вече бях на ръба да се задуша от хора...

Имам такива моменти. Редки за щастие. Моменти, когато просто буквално се задушавам от човешко присъствие. Твърдемного хора, твърде много информация, претоварвам се, изтощавам се психически... И тогава се опитвам да избягам и си крада мои си минутки в които се опитвам да се посветя само и единствено на себе си...

Ама... някак пък ми е твърде самотно... Не знам, не знам... НАпоследък не мога да се справя със себе си...