Моите глупости
Живея в някоя друга реалност - моя си реалност. Само моя, такава каквато си я искам. Не че знам какво искам, затова и я променям според настроението ми. Днес съм като Мулан, от едноименния детски филм, а утре птичката на дървото.
Живея си така от както се помня тук при всички останали и там в моя си свят. Преди си представях, че имам вълшебен пръстен, който в последствие установих за ненужен. После всякакви други шашави истории. Никога не съм споделяла за тях и е доста странно, когато ме видят да се усмихвам с поглед вперен в пода, тавана или нещо друго. Аз се изхитрих гледам в телевизора, обаче само когато е включен. Не съм така постоянно - на периоди. Малко по горе казах живея, защото аз буквално живея там. Мога да си променям настроението само за около 20 минути. Друг е въпросът дали искам изобщо да си сменям настроението. Мога и да седя с часове и да си мисля глупости. Любимото ми е да си измислям истории с мое участие.
Всичко започна с проблеми със съня. Не можех да заспивам, вместо да броя овце реших да си фантазирам. Доста успешно, отдавна нямам проблеми със заспиването. Не можете да си представите колко много истории съм измисляла помня си ги и като се сетя добавям някой друг елемент. Удивително е как понякога наистина все едно съм там. Усещам ароматите, подухването на вятъра. Старая се да си представям хубави неща, един вид цензура, без всичките гадни неща, които ни заливат. В краен случай развръзката е добра и все пак такива гадости не ми се отразяват добре, затова ги отбягвам.
Предстои един много важен изпит, а аз само се моткам.Смешно ми е понякога, имам чувството че съм на луната и гледам с телескоп, какво става на земята.Странните погледи са все повече и все повече потъвам някъде, губя всякаква връзка с живота около мен. Имам чувството, че не съм нормална. Страх ме е.
Трябва да престана. Да се натреса в истинската реалност. Сега виждам, че това само ми пречи.
Знаеш ли, Ори, мисля си че истинската реалност на даден човек си е неговата реалност. Откъде си сигурна, че това, което ти изглежда "истинска реалност" изглежда по този начин и за останалите индивиди? И от къде си сигурна, че те живеят там, а ме в техните си реалности?
Фантазиите са хубаво нещо. И щом така ти е приятно, не се отказвай от тях. Връзката с живота около теб можеш да осъществиш само, ако имаш живот в себе си и не се отказваш от мечтите и желанията си, за да изглеждаш "нормална". И все пак си мисля, че определението "нормален" е най-ненормалното нещо, което някога е измисляно...
Кой е казал, че трябва да си като някой? Хората се делят на два вида - личности и тълпа. Аз лично си мисля, че по-стойностния избор е да бъдеш личност.
Личностите се определят със свои индивидуални качества. Те са единствени и неповторими. Ако би приела един съвет от мен - не се стреми да бъдеш като другите. Не се притеснявай, че не приличаш на тях. Просто се старай да си добър човек и ще си горда и щастлива със себе си. Че и хората покрай теб също :))
Ъъъ, никой не го е казал. Просто си съществува (не знам как да го нарека) натиск, схващане, че трябва да си част от тълпата. Приемам съвета ти. Като се замисля какъв ли би бил света без личности. Определено скучен.
Ори, съвсем скоро четох една книга на Стивън Кинг и какво мислиш е писал в предговора: като не може да заспива, си измисля истории за лека нощ....
Мисълта ми е - давай в тоя дух, хубавите истории ги записвай, пък знае ли човек....
П.П.Само искам да те помоля (ако смяташ, че е подходящо) да го разделяш поста на абзатци, по-лесно ще е за четене.
Ори, ама защо да са глупости? Един приятел ми разправяше какви истории си измисля той (в зависимост от настроението си) и беше много изненадан като разбра, че и аз от време на време си измислям разни работи. Мислил, че само при него било така. А като стана дума, основното поле за изява на моите фантазми съм го споменала тук.
Между другото, ходих предната година на един семинар, който се казваше имагинация. Разглеждаха го като вид терапия ... Тъй че ... давай само така, не само, че не е шантаво, ами е и хубаво (стига да не се прекалява, де, то е ясно :) )