Можем ли да признаем?

МОЖЕМ  ЛИ  ДА  ПРИЗНАЕМ?

  В стремежа си за индивидуално оцеляване, ние се превърнахме колективно в роби. И седим и гледаме по новините, как са се случили произшествия тук или там, по-близо или по-далеч от нас, докато един ден всичко се стоварва  и на нашите глави. И тогава наддаваме вой до небесата, но разбира се никой не ни чува, точно както по-рано ние самите не сме чували болката на ближният. Що за хора сме, Боже мой?!

      Тъпотата ни не е оправдание! Иначе  сме по-хитри от много нации и народи. Но хитруваме на дребно, кокошкарски, а не виждаме големите неща и особено тия, които най-много ни засягат. Като се случи нещо ужасно в държавата, ако лично не ни засяга, ние цинично отрязваме: - „Дреме ми на оная работа!”, без дори да подозираме, че след броени дни ще плащаме прескъпо, точно за тия безумия които сме пренебрегнали в момента. Забравяме героите си, уважаваме престъпниците, прекланяме се на отрепките които в момента са ни началници, макар зад гърба им да ги псуваме. Андрешко ряпа да яде, в сравнение с днешните Андрешковци! Жалки сме и понеже донякъде го съзнаваме, още повече се озлобяваме и към себе си, и към другите. Това води до ужасни духовни изкривявания, до регрес и в крайна сметка до оскотяване! Резултатите се виждат ежедневно, от хрониките на произшествията в страната. А те заемат повече от половината новини по всяка телевизия, вестник или радио. За култура, образование, литература, просто не остава време. Защото в култ са издигнати разни псевдозвезди, заснели порноклип или оплюли вулгарно Левски, подиграли се с клането в Батак, или просто защото са си инжектирали 800 кубика силикон в гърдите. Къде ти е прословутият народен разум, българино? Гледаш турски сапунки по всяка телевизия, „малка сладка Бианка” се опитва да ти измъкне и последното левче с измама, а изродът Руменчо ще завърти колелото на късмета точно толкова, колкото да ти покаже какъв огромен глупак си, за всеобщо съжаление.

     Отдавна дедите ни се обръщат в гробовете си, поради масовата простотия и нахалство на потомците си. Отдавна никой не ни взема на сериозно и като народ, и като държава, просто защото самите ние не се уважаваме. Отдавна сме забравили какво значи да се засмеем от сърце,  а не да се присмиваме, да се уважаваме заради качествата си, а не заради служебното си положение и да покажем поне малко кураж, когато е необходимо! Бедна, бедна Българийо! Дребнавите отрепки по форумите, ще се хванат първо колко пропуснати пълни члена и запетайки има в текста, а смисълът му изобщо няма да стигне до тях! И ще продължаваме да се делим на „наште” и „ваште”, на „сини” и „червени”, на „добри” и „лоши”, просто защото сме забравили да сме нормални хора! А нормалните хора по света имат качества и слабости. И могат да си признаят като грешат. А не да вият като койоти срещу неправдата, а като сами имат възможност, да вършат същата неправда в двойни размери!

    Мисля, че отдавна е време просто ДА СЕ ЗАСРАМИМ! От себе си. А после да искаме от другите.

                                                                                      Красимир  Бачков