Моето заявление за слава

След като разбрах, че ще се издава книга с творби от блога, реших и аз да се включа в надпреварата за слава с една моя творба. В нея разкривам отчайващата, несправедлива неумолимост на съдбата в светлината на първичния грях. Приятно четене.

Седя пред празната си чаша

Муха по масата ми лази,

А мисли черни, страшни

В главата ми прииждат на талази.

 

Пленници сме на съдбата,

Да не си правим илюзии.

Ударена здраво в главата

Пада надеждата с тежка контузия.

 

Не се молете, спасение няма

От раждането си на смърт сме осъдени

Разсърди се Бог на Адама

И от Рая изпъди ни.

 

Стараем се, живеем,

Но така е било писано

Каквото и да правим не ще успеем

И от тази увереност втриса ме.

 

Напразно ценни сили пръскаме,

Няма милост, няма пощада!

Колкото и да го тръскаме,

Последната капка в гащите пада!