Мога да те обичам само при условие,

че може и да ти мразя карантиите.






Това е един малко нескопосан мой превод на една мисъл на Frank Farelly. (Мисълта в оригинал е "If I can hate your guts, I can love you".)

Та... (мамка му, знам много добре какво искам да кажа, ама откъде да почна?)

Та за моя приятел Джонефф иде реч. И за ... таковата ... че ...

Абре хораааа! Терски, Павлинке и кой още ... поради що се връзвате толкоз? Там е работата, че - поне според мене де - тия Джоневи словоизлияния са някакви такива сами по себе си супер преувеличени до степен на абсурдност. И някак си авторът им нарочно ги е раздул - именно за да станат такива абсурдни и някак си в същото време нереални.

Сега ще се опитам по друг начин да си изразя мисълта, че нещо...

Да кажем, че дойде някой ми каже на мен лично "Ти си тъпа путка". (нарочно съм цинична тука.) Та, точно това ми казва.
Имадва възможни отговора. Единия да му се обидя. Другия - да му кажа "Грешка! Ти си путка!" Работата е там, че някак си оная Джонева творба е така абсурдно написана, че човек да не може да й се върже! Просто си личи как той ... това "и още, и още" ... това е, докарва нещата до абсурд, именно за да не се взимат насериозно. Това, което аз лично чета там, са чувства. Адски добре изразени при това. Но и не само ... някакси ... абе хора ... не ви ли направи впечатление, че самия автор си дава сметка за това и ... именно затова нарочно ги прави абсурдни ... именно за да не се вземат насериозно. И вижте, че той всъщност иронизира и себе си...

Освен това като гледам, самата Светлинка не е тръгнала да му се връзва чак пък. Светлинке, а така, не му се връзвай, ами го виж, че е диване! :) Пък и там е работата, че той си знае, че е диване :) Можеш да му се ядосаш (препоръчително!), той си го е и заслужил! Всъщност той ...
личи си, нарочно иска да те ядоса, затова така го е написал. Ядосай
му се ако щеш - а ако не ти се ядова, недей, но само недей му се
връзва на глупости, които даже самия той откровено смята за глупости.

Сигурно щях да мисля по друг начин, ако не беше ясно, че авторът всъщност се ебава със себе си в не по-малка степен -  и го осъзнава напълно. И всъщност ей затова ме изкефи постинга. Защото е ... как
да кажа ... един такъв много истински и много осъзнат.

Сега ... на моралните апостоли какво да кажа ... ами ако щете му
четете конско или се дразнете на стила, ама няма смисъл бе хора, няма, защото ... ами аз вече казах ... защото си личи, че той не ги мисли наистина всичките тия работи, защото той си дава сметка, че не ги мисли, защото той се ебава със себе си и ... защото ... абе под тоя ъгъл погледнато това не е точно нападка, защото нападката цели да нарани ... а това не цели да нарани, прекалено е абсурдно, ами ...
...да, окей, цели да ядоса някого  (друг е въпросът той дали е прав или не да се опитва да я дразни ... ами не е моя работа да го съдя, пък и не знам каква е ситуацията... пък и явно и той се е подразнил...)
И добре тогава ... ако не е точно нападка, какво е тогава? Ами ... чувства. Истински, неподправени, едно чувство и нищо повече. Какво като е негативно? Това е ... как да кажа ...
част от пъстротата на живота.



 Но ... ако искате пък му се дразнете, де. Тя джоневата гърбина не един и два тупаника е понесла, а и той си го търси :) И ако щете пък - поучавайте. Ако така по ви харесва. Но факт е, че в самия акт на
поучаване има нещо дразнещо, даже и да е основателен. Не знам
защо, според мен е някакси защото има нещо забраняващо в него.
Не може човек да обича без е свободен да мрази, това е. Как да го кажа...