"Многозадачното" поколение?

Днес се замислих над думите на един човек. Ей така, изведнъж стана дума, че днешното поколение (аз очевидно вече не се причислявам към него, малко по-дъртичка съм май) се занимава с прекалено много работи, някак си не е съсредоточено в една цел, не си копа само в една градинка, а разпръсква таланта и времето си в твърде много посоки. Имам в предвид децата, които подтиквани от родителите си и не само, докато са в училище освен да учат, се занимават с много други отделни неща като рисуване, пеене, свирене на пиано и какъвто и да е друг инструмент, бойни изкуства и какво ли още не. Не че аз не съм се учила да свиря на пиано (и се оказах голямо разочарование за мама и тати, защото от мен така и не стана голяма пианистка), но гледам все да следвам някои основни пътища, които знам, че ще са от значение за бъдещето ми, не си губя времето с неща, които усещам, че няма да успея да доразвия по-нататък и общо взета не съм толкова "мултитаскинг"...
А вие какво мислите? От кое поколение се чувствате?
П.П. Малко офтопик, но да споделя с вас удоволствието от поредното ми прибиране вкъщи пеша. Вървях бързо, гледах хората в лицата, мислех си за хиляди неща и слушах музиката, която винаге е с мен. Невероятно е просто!
П.П. И пак офтопик - я, как се разписах, когато трябва да седна да уча?! Срамота просто :)