Младост и спокойствие

На немските ми колеги...
Колкото и да им благодаря, че ме приеха в екипа си, няма да бъдедостатъчно. Също така за тях ще е излишно. Те просто си вършатработата. Аз си върша моята и се уча от най-добрите...

Спокойсвие
Първоначално исках да започна леко гневно. Свързано е с пореднияопит за “саботаж” на работата ми тук (макар и 100% несъзнателно) отедна “след-кака”, която, ако беше българин:) щеше да е от типа хора“Моем да копам, моем и да не копам” или както казваха косачите в добриястар виц за солените банани “Аааааа, аз косим от тука до тука”.
Всички си спомняме филми от рода на “Трака-трак”, “Ориент експрес”-ове,“Локомотива Томас” (знам, че е анимационен сериал, да :))) Все филми свлакчета, хубав ландшафт и едно спокойно, постъпателно движение,описвано с уравнението S=v*t (v=const). Трудно е да намериш начин да сеобосновеш, когато искаш за 11 месеца да направиш нещо, което хората тукправят за 4, 5 или дори 6 години, защото не върви да кажеш: “Ский са,брато. Ние у БГ-то сме мноо зле. Даже 30тина години зад вас. Квот’напраим тука, тва ша е...”. Нали все пак трябва да славим милата ниРодина отвъд. Та дори и тук, в тази страна на практичността, правилата,логиката и най-вече Спокойствието, по накой път на човек никак не му еникак спокойно. И колкото и да викаш на влакчето “Дай газ, бе мамут.Тоя пейзаж съм го гледал 100 пъти” то си продължава с темпото, което муе зададено от разписанието. Да не говорим, че хич няма да успееш да гоубедиш да свие тук или там, само защото в страни от релсите има единскрит шорткът, който ще спести много време, ток (или дизел) и нерви...
Младост
Първата ми среща с немец беше същата вечер в която кацнах в Германия.Сдухан и уморен до смърт от разнасянето на 25 килограмовия сак погарите (добре ми казваше Мама да ми купи куфар с колелца, а аз “НЕ! Шасам кат некой пенсионер...”) седнах в последното влакче което трябвашеда ме отведе за 10тина минутки до мястото, където щях да изкарам 11месеца от живота си. Запознах се с едно “момче”, което извади отчантата си бира, отвори я и ми я подаде (ей така за добре дошъл), следкоето си остана на своята седалка (спомняте ли си веднъж като писах зауважението на личното пространство?). Та тогава бих се зарекъл, че еколкото мен на възраст, но сега си мисля, че не бих заложил и цент натова твърдение...
Изобщо забелязвам, че хората тук докато навършят 30-35 години и узреятсе променят външно. След това спират. Остават си така. Вечно млади.Единствено бръчиците около очите, които се показват първи към 40-50години могат да издадат човека, че не е толкова млад. Но кой ги гледа,когато срещу него се ококорят чифт млади и живи очи.
Движението, един от факторите които поддържат духа, е характерно заповечето хора тук. Не е странно да видиш баба на улицата, която караспокойно своя велосипед. Стига до стълбище (въпреки, че много, многорядко може да се види препиятствие за велосипеди и инвалидни колички),слиза от колелото, мята го на рамо, хапва стъпалата на две-на три и пакго яхва с летящ старт. Няма нужда от диети, здравословно хранене и тямподобни щуротии – движение и спокойствие.
Фрий спирит
Първоначалната ми идея беше малко негативна (“след-каката” вначалото). Обаче и аз не се кефа като чета оплакваници и натоварниработи. Пък и не е чак болка за умиране. А и ако погледна от гледнататочка на женицата – тя просто си върши работата, или коси от тука дотука. Просто, нали. Кой ми е длъжен, че са ме парашутирали там. Нестига, че и отнемам от времето за цигари, кафенце, вестници иклюкарстване, ами и недоволствам. Айде де.
Затова реших да променя идеята и да ви запозная с мойта колежка. Т.нар. “Най-заетата жена в университета”. Всеки от колегите си има кодовоназвание, за да може като си говорим пред него на български, да не гоизкарваме от релсите на спокойното му съществувание и да се чуди “Тияпък сега за какво говорат така нагло за мен и под носа ми...”. Та моятаколежка (и съседка по бюро) я кръстих кака Събка. Запознах се с нея наследващия ден от пристигането ми в немско. Веднага през главата ми мина“Готина мацка – 30-35...”. На колко е и до ден днешен не знам,защото... абе сещате се, че не е културно да попитам. Но веднъж станавъпрос за децата й. “Ами синовете и са колкото тебе...” ми споменаколегата и най-близък човек тук. Направих бързо някои сложни сметкинаум, заради които навремето изкарвах шестици по физика и математика :Dи пресметнах, че няма начин да е родила на 10 години. Няма да я описвамвъншно, защото едва ли някой го интересува. Няма да я описвам вътрешно,защото хич не я познавам. Просто тя е моето вдъхновение, което мипомогна да открия тези деца-професионалисти, тези класически учени,играещи футбол и каращи колело. Един екип от хора на средна възраст.Всеки от които запазил много от младежкия дух в себе си.
Лир-дев
И пак да се върна на след-каката. Върти-сучи се към нея. Лаборанткапо реология (който не знае какво е, хич не му трябва). Запознахме се снея докато още имах цигари, естествено на мястото за пушене.
Между другото с доста хора съм се запознавал там и сме водили достаинтересни дискусии. Когато човек е пушач и зацикли по време на работа,най-лесното е да отиде да пуши цигарка и ако има някой друг дапревключи мозъка на режим разтоварване.
Та работната политика, по която се развива немската нАука е малкопо-различна от нашата. На всеки уред си има лаборант, който приеманещото, което  ще изпитва от съответния учЕн или кандидат такъв.Ама аз нали съм от последните членове на “Нация техническа, нациякомунистическа” (Май така беше, ако се не лъжа :))) Обичам сам да сиправя изследванията, което разбира се е грешка, защото губя време внедлъжностна работа. Но както и да е. Обаче реологията не е към нашатагрупа тук и никой не щя да ме остави сам да бачкам, а трябваше съсслед-каката – мъка, мъка. Най-полезното беше, че си попрактикувах малко20те думи на немски, които успях да науча тук. Иначе работа от 10-11:30и от 13-14. Лошо няма, ама за план гона, бе како!!! И се сещате, че ведна институция дето се работи от 7 до 15:30 направо си съсипвам целияден. Как да е, мина и замина.
***
Тази седмица беше доста неползотворна. Направо хич. Реших днес да гопиша Дъждовен, въпреки, че времето е много хубаво – слънчево и хладно,направо перфектно. Пък и на немски петък е Freitag, което в букваленпревод означава свободен ден. И наистина е така. “Петък-ден намайстора” в БГ направо пасти да яде!!! Тука да работиш в петък?! Може,но ако работиш сам и не трябва да работиш с немец.... Но аз ги разбирамхората. Голяма грешка е нашето мислене, че колкото повече бъхтим, значитолкова повече работа вършим. Да, ама не. Тук не се бъхти, а въпрекитова всичко е по-развито (освен пост-соц духовете на старата генерацияот бивша Източна Германия). Всеки работи спокойно и бавно по 8 часа наден, някои с по няколко обедни почивки. А в петък – намалено работновреме.... И въпреки всичко това, всяка десета дума на тази след-кака еЩрес (стрес). Голям стрес, няма пари, много разходи, Шрьодер съсипалдържавата.... “Няма ли да излизате отпуска?” Питам аз, за да разведряразговора, а тя “Ами аз бях през юни за 3 седмици. Ходих до Палма деМайорка. Ще излизам сега през септември, но само за седмица. Щепътуваме с корабче около Италиа-Испания.....”. Е щом това им е стреса,как да не ги ожали човек :)))) Пожелавам си и на нас някой ден това дани е стреса, че излизаме само един месец за лятна отпуска :)))
И пак се отклоних, но за последно. А може би не съм?! Както и да е.Надявам се да вземем всичко положително от този симпатиченсоц-демократичен источно германски народ и да се надяваме след време вБългария да можем да се похвалим със спокоен и по-сигурен начин наживот. Благодарен съм на моите колеги, че научих не само нАучнатапрофесия от тях, но също така прихванах много от човешките ценности,които много трудно се виждат в един немец, но когато ги видиш оставашвпечатлен и респектиран. Може още много да се пише, но както не веднъжсъм казвал “Ни мога да си изразявам мислите както трябва, ни мога да сепридържам към дадена тема...”. Благодаря ви, че стигнахте до тук и меизтърпяхте за пореден път :))))

ТОНИ