Мистериите на Странджа
Едно лято по редица случайни и не чак толкова случайни стечения на обстоятелствата отидох в Странджа планина. Почти месец живях в село Кости. Поводът за престоят ми там бяха археологическите разкопки, в които участвах. Долмените, които местното население нарича "Змейови къщи"; параклисите на Света Марина, които наподобяват на езически храмове закътани сред гънките на планината; легендите за гробницата на египетската богиня Бастет, издирвана както от иманяри така и от някои авторитетни учени - всичко това поражда усещането за нещо древно, първично. Слабата населеност на планината и дивата природа подсилват духът на мистицизъм, витаещ на това място. Имах щастието да наблюдавам на живо нестинарски игри в селото. Кости е известно като едно от последните села в Странджа, където нестинарството е запазено в своя автентичен вид. Този древен езически обред, произлизащ от древнотракийските култови игри няма нищо общо с бутафорията, която се предлага по доста от южните ни морски курорти. Още от ранният следобед на мегдана се струпва огромна купчина дърва. Запалват се и до вечерта остава купчина жарава, която се разстила в кръг. Някои от учените, които имат самочувствието, че са разгадали смисъла на този обряд, свързват пламтящия кръг от жарава с древен тракийски символ на слънцето. Може и да е така - не споря. За мене обаче нестинарството е тайнство, нещо като древните елински мистерии, за който традицията е забранявала да се говори. Смятам, че не е необходимо на всяка цена да се търси обяснение и да се прави анализ на подобни елементи от човешката култура. Свеждането им до сухи факти ги лишава от тяхната тайнственост, сила и същност. Вечерта възбудата у всички присъстващи нараства. А публиката е многобройна - летовници от Царево и близките курорти, жители от околните села, потомци на гърците живели в селото до войните, журналисти, авантюристи, обикновенни зяпачи… Около 22,30 изгасват трите улични лампи на мегдана. Всички се скупчват около жарта. Глъчката утихва. Беше ми много интересно да наблюдавам тези неясни човешки силуети, огрени от отблясъците на жарта. Имах чувството че съм се върнал с цели епохи назад във времето. Някъде от тъмнината подобно на далечен планински гръм се разнасят дълбоките удари на тъпан. След него се заизвива и гласът на гайда. Искам да ви убедя, че тези ритми нямат нищо общо с гайдите и тъпаните, който могат да се чуят навсякъде другаде. Аз съм любител на етно музика на различните народи по света - такава обаче още не бях слушал. Една от хипотезите за феномена нестинарство е, че участниците в ритуала изпадат в особен вид транс под въздействие точно на тази музика. Дори съм чел, че ритъма на тъпана съвпадал със сърдечния ритъм на нестинара и отмервал неговите стъпки. Въпреки, че стоях най-отпреде близо до пламтящата жарава, в един момент настръхнах целия. В тези ритми се долавяше нещо древно, непознато и малко плашещо. Появи се процесията на нестинарите. Отпреде вървяха тези, които носеха иконата на Св.Константин и Елена, покрита с кърпа. Този елемент от ритуала отново ми напомни на елинските мистерии - в тях задължително присъства покрита с платно кошница, в която се съхраняват мистичните дарове. След тях идваха самите нестинари - на пръв поглед обикновенни мъж и жена на средна възраст облечени целите в бяло. Осветени от жаравата, фигурите им се открояваха в тъмнината. Последни идваха музикантите. За миг имах усещането, че съм свидетел на някаква странна сватбена процесия, в която огънят ще съедини двамата нестинари. Цялата процесия обиколи три пъти жаравата. Музиката се промени - това беше прочутото “нестинарско хоро” Двамата започнахад да обикалят около жарта с икона в ръце, изпълнявайки странен танц, нямащ нищо общо с традиционните български хора. В един момент жената премина през кръгът от горящи въглени. Естествено не се разхождаше спокойно, но факта си е факт. От мястото, където стоях достатъчно силно се усещаше огнения полъх. Мъжът също премина през жарта. Това се повтори няколко пъти. След това започнаха да обикалят пламтящия кръг от вътрешната му страна. Иконата на Св.Константин и Елена неизменно беше в ръцете ту на мъжа ту на жената. Наблюдавах ги внимателно. Телом те се намираха на мегдана на селото, но духът им сякаш наистина беше някъде другаде. Взирайки се в иконата, която държаха високо над главите си те танцуваха върху огнедишащата жарава, без да усещат присъствието на стотиците “простосмъртни” зяпачи около тях. Според думите на местните хора в този момент нестинарите ги “прихващало” - светиите влизали в тях. Дали обаче нестинарите вършеха това под закрилата точно на Св. Константин и Елена - императорът и неговата майка, който бяха обявили Християнството за официална религия? Не беше ли това по - скоро проява на древните и забравени тракийски божества? В древногръцката религия приемането на божествения дух в човешкото тяло се е наричало "ентусиазмос". В такова състояние човек можел да извърши невроятни дела... Омагьосан от това зрелище загубих представа колко време продължи то. Когато се опомних ритуалът вече беше свършил, нестинарите си бяха отишли а откъм естрадата до кметството се носеше чалга, примесена с миризма на кебапчета. Някой беше полял жаравата с вода, но въздуха наоколо все още беше горещ. Не пожелах да се включа в "народното веселие" - в ушите ми дълго време отекваха древните ритми. Опитах се да снимам, но фотоапарата ми нямаше достатъчно мощна свекавица. При добро въображение неясните изображения върху снимките могат да се приемат за душите на участниците в този ритуал. За всички, който се интересуват от феномена нестинарство препоръчвам книгата на проф. Ал.Фол - Огън и Танц. Обаче пак казвам - сухата теория и анализ не могат да заместят непосредствените впечателения. Нестинарските игри се провеждат в село Кости в края на м. Юли. До там се стига с автобус от Царево. В селото няма хотел, но има достатъчно добри местни хора, които предлагат нощуване.
SeaGull, много ти благодаря за този пост! Чудя се, какво тласка хората там да продължават този обичай. Дано не е напливът на зрители и оборотът на кебапчарниците.
Всяка седмица съм в Странджа, но за съжаление досега не съм присъствал на нестинарски ритуал. Имам на DVD един прекрасен филм "Магията на Странджа", на български и английски. Професионално сътворен сякаш от екип на Нешънъл Джиъгрефик. Показвам го и го разпращам на приятели и интересно после всички искат да посетят планината. Самия аз пък правя презентациите с които Община Малко Търново се представя на туристическите борси и Пловдивския панаир, което ми дава възможност да опознавам планината и на теория. Има какво да се види и почувства. Най-много ценя чистия въздух, красивите гъсти гори и богата природа, спокойствието което в разрез с живота в големия град лекува тялото и душата.