Хм. Всъщност, да. Мисля, че миналото никога не трябва да свежда глава, защото би загубило смисъла си. Мисля също, че ако все отварям вратата пред бъдното, то горкото ще остане безсилно. Не съм съгласна с тезата ви, но стиховете ви ме накараха да се замисля. Поздрави!
Миналото ми
не свежда покорно глава.
Чака ме – да го погледна в очите.
Като оная мътна вода,
която скрива рибата в дълбините си.
Миналото ми
никога няма да мине.
Сълзите му винаги ще болят.
Всъщност, няма щастливи приказки.
Мислиш ли,
че без минало има път?
Но това, че съм презвикала размисъл - е най-доброто, което мога да очаквам от четящия го, в случая Вас! Благодаря! :)
не свежда покорно глава.
Чака ме – да го погледна в очите.
Като оная мътна вода,
която скрива рибата в дълбините си.
Миналото ми
никога няма да мине.
Сълзите му винаги ще болят.
Всъщност, няма щастливи приказки.
Мислиш ли,
че без минало има път?
Но ми харесва това, което си написала! :)