Миризлив грозен ден

Мислех да не го публикувам този пост, но след като прочетох и видях как изглежда една американска улица преди Коледа – красиво като в приказките – си рекох, че няма да мълча.

От едно известно време ми прави впечатление, че в София сме заринати от боклук, просто плуваме в смрад и мръсотия. Няма значение в кой квартал се намираш – положението е едно и също. Е, може да се каже, че в центъра е малко по-чисто, но при условие, че гледаш избиратело. Отместиш ли поглед малко по-встрани, можеш да видиш какви ли не отблъскващи гледки.

Чудя се коя е причината да сме на това дередже! От една страна общините явно са решили, че няма да си вършат работата – какво от това, че данък смет си е сериозна пара, а от друга – ама и ние сме си големи свине.

Онзи ден излизам от нас и в междублоковото пространство се заглеждам в пъстрия килим от отпадъци. Той е толкова гъст и шарен, че има вероятност в най-скоро време да покрие съвсем плътно тревните площи. „Тревни площи” – може би неправилно се изразих! Това са площи, върху които растат безгрижно треволяци и храстчета, без някой да ги сади и оформя. Всъщност на храстите обикновено се закачат разни пликове, опаковки, чашки, текстилни и всякакви отпадъци и се веят грозно на вятъра.

Вървейки към спирката си помислих, че ние българите сме в състояние да изхвърлим навън абсолютно всичко, ама без никакви задръжки! Освен традиционните боклуци, чиито произход представлява остатъка от някаква покупка, на улицата може да се видят и предмети от най-интимния живот на човека като например: използвани презервативи и дамски превръзки, чорапи, гащи, обувки и т. н. А през същия този ден, за който ви разказвам, на пътя си срещнах и изхвърлен мъжки панталон.

Взех трамвая и след едночасово пътуване слязох на Горнобански път. Пресякох на светофара и тъкмо стъпих на тротоара, и на десет метра пред мен видях един млад мъж, облечен в работнически гащиризон, да пикае. Прав, както се сещате. Една мощна струя беше насочил към оградата и се освобождаваше продължително, без да му пука, че се намира на оживено място, по обед.

Мислех да извадя фотоапарата и да го снимам, но не посмях, защото, ако ме види – знам ли на колко ракии и бири е, като съдя по големия обем водно съдържание в организма му – може и да ми счупи техниката.

Продължих нагоре по улицата, която, въпреки че е в друг квартал, беше също така плътно осеяна с боклуци, както всички други улици преди нея, които наблюдавах от трамвая.

След лекциите поех пътя на връщане. В мига, в който се качих в превозното средство, ме блъсна много силна остра миризма на човешки изпражнения. Огледах се и успях да се ориентирам в обстановката. Имаше и други пътници като мене, които я бяха усетили и търсеха разрешение на въпроса, като се отдалечаваха в двата края на трамвая. Една жена ми посочи с поглед да видя кой стои на една от вратите. Там се беше подпряла странно изглеждаща жена - клошарка, разбира се. Изясни ми се откъде се носи зловонието. А бе тази жена в тоалетна ли беше плувала, преди да се качи в трамвая? Страшна смрад! И с такава мощност беше излъчваната от нея миризма, че аз така и до последно не си намерих такова място в трамвая, където да не ми вони.

На връщане си мислех как да си отвлека вниманието с нещо по-приятно и да спра да забелязвам грозотата, с която сме заобиколени. И да ви кажа: добре, че е нашия сайт - едно от малкото красиви бг кътчета, че да има и на какво да се радваме.