Минало и размисли

Слушам си аз Морфин...и се пренасям назад във времето...връщам се в годините когато се запознах с едно момиче...блажени години, аз бях още млад. Тогава спокойно се разнасях със много накъсани дънки и развлачени блузи. Пиехме бира на паметника на Съветската армия и на пейките до Маската в 18-ти блок на Студентскя град. Нямахме пари а без пари не пускат...Там слушахме джаз:) Това бе отдавна. Мнооооооого отдавна. Искам пак...ама пораснах.
В този ред на мисли ще вмъкна нещо за един филм. Сякаш никой не го е гледал. Аз самия го гледах в началота на 90-те на видео. Казваше се "Почти синьо". Не знам оргиналното заглавие. Любимия ми филм от щатското независимо кино. Разказа бе за един джаз музикант тъкмо започващ началото на кариерата си. Внезапен край. Красавица с червена рокля. Дебел негър контрабасист...и други работи...
Имало едно време през девет планини в десета...но това е друга приказка. Друг път за това.