Миленчо
Днес с мама излязохме до Happy Bar&Grill да отбележим празника. По пътя ме гонеше неистово желание да си купя шоколад /който ме познава знае как ме гони шоколадов глад често/ :))) Видях едно малко магазинче и точно плащах, когато до мен си приближи едно коте и започна да се умилква. Погалих го и се вгледах в него. Страшно приличаше на нашето коте, което вече повече от половин година не е с нас, защото поради непоносимостта към котки на един член на семейството така да се каже. Реших, че е нашият Миленчо - рижав, добричък, доверчив. Вече бях готова да си го прибера, защото много ми липсваше на мен и на Тери. Междувременно звъннах на Тери и му съобщих новината. Понеже разбрах, че котето "живее" в квартала и така или иначе след като вечеряме и се върнем, пак ще го намеря, се успокоих. Докато бяхме в Happy непрекъснато си мислех за Милечно и просто нямах търпение да го видя пак и да си го прибера. Предполагам, че доста детски "звучат" писанията ми до момента, но открих, че много съм се привързала към малкото животинче. А истината е, че когато го взехме, Тери ме попита: "Искаш ли да си вземем котка?" и аз въпреки че не понасях тогава котки, се съгласих, защото знаех, че той много ги обича и исках да е щастлив. После с времето свикнах с Милен и много се привързах към него. Е, редовно му дърпах опашката и му пречех, докато яде, но знаех точно кога да си дръпна ръката, за да не ме ухапе :)) Да, наистина много детски звуча, но сега така съм се разнежила.......................ех, спомени. И така след като си тръгнахме от Happy веднага отидох да търса Милен. Бях му взела и нещо за ядене :)) Докато го търсех, той изскочи от едно тъмно мазе, където имаше и други котки. Дойде при мен и му дадох да хапне. Докато ядеше го разглеждах. Бях сигурна, че това е нашата котка. Вече беше тъмно и трябваше да тръгваме. Трудно се разделих с животинчето, галих го дълго и то почна да върви след мен. Но накрая спря - явно до тук беше неговата територия ...........и известно време мяукаше.....
Прибрах се вкъщи и първата ми работа беше да видя снимки на Милен, които бяхме правили с цифров апарат. За добро или за зло се оказа, че това не е бил нашият котарак - сравних снимките със спомена за това рижаво коте и установих, че съм сгрешила. Въпреки това още се чувствам странно - час по-рано бях готова да взема едно такси и да занеса котето при Тери и да си го гледаме като наше, дори без да бях сигурна още. Ех, беше много сладко създанието....
В крайна сметка може би нищо не е случайно. Обсъдихме нещата с Тери и взехме решение - ще си вземем едно малко коте, което ще гледаме и възпитаме /защото когато взехме Миленчо, вече беше на 1 година/. Ако някой си търси стопанин на малкото котенце, нека да пише :)) Търсим си трети член на семейството :)
Прибрах се вкъщи и първата ми работа беше да видя снимки на Милен, които бяхме правили с цифров апарат. За добро или за зло се оказа, че това не е бил нашият котарак - сравних снимките със спомена за това рижаво коте и установих, че съм сгрешила. Въпреки това още се чувствам странно - час по-рано бях готова да взема едно такси и да занеса котето при Тери и да си го гледаме като наше, дори без да бях сигурна още. Ех, беше много сладко създанието....
В крайна сметка може би нищо не е случайно. Обсъдихме нещата с Тери и взехме решение - ще си вземем едно малко коте, което ще гледаме и възпитаме /защото когато взехме Миленчо, вече беше на 1 година/. Ако някой си търси стопанин на малкото котенце, нека да пише :)) Търсим си трети член на семейството :)
Поздрави
Иван Стефанов
www.unimedia-bg.net