Мечове

Най известния меч е в Лк.2:35, ( ρομφαια ). В От. същата дума се среща още пет пъти и там винаги е за меч от устата на Господ или образ за Божествено наказание. Явно ромфая не е точно някакъв нож, а дума свързана с думата, Ром или Рим, дума свързана с някаква духовна власт. Също така превода на стиха в Лука е по друг, не душата на Мария ще бъде "пронизана", а ( διελευσεται ), в нея самата ще има душа, която ще има силата или властта. Ангела съобщава на Мария нещо важно и ново за юдейн, от човек, нейното дете ще дойде Слово и сила на земята, не чрез ангел като него. "Ромфаите" в От. ще се разглеждат отделно.

По разпространена и явно буквална дума за меч или нож е думата ( μαχαιραν ). В Евангелията се среща за залавянето на Иесус, когато идват срещу него със сопи и мечове и Иесус ги пита така като срещу разбойник ли са дошли. Реалната причина е, че са дошли да имитират ечемичната жетва и вършитба, както и заколването на пасхалното агне. Другите места са в Мт.10:34, зловещото място където обявява не за мира "ейрене", което е не само липса на война, а и просперитет и развитие. В последващите стихове се говори за човека. Като този човек не е вярващия, а човека като олицетворение от юдейна, които само са човеци за Христос. С този стих и пасаж се вижда, че човека, тоест истинския юдейн ще бъде преследван от децата си. Тоест вярата която ще дойде, ще е вяра, която следващото поколение юдеи ще се обърнат срещу. Истинската вяра ще бъде преследвана, както апостолите и другите повярвали чрез тях. Следващото място е Лк.21;24, на пръв поглед изглежда този стих да е проблем за моята теза за потапянето на града от морето, защото като чели се казва, че той още стои, но там не живеят евреи. в този стих броя на уникалните думи е уникален, направо ме уплаши гръцкия тук.

²⁴ και πεσουνται στοματι μαχαιρης^α μαχαιρας^τσβ και αιχμαλωτισθησονται εις παντα^τσβ τα εθνη παντα^α και ιερουσαλημ εσται πατουμενη υπο εθνων αχρι ου^α πληρωθωσιν καιροι εθνων Лк.21;24

( πεσουνται ) превежда се навсякъде като паднал, всъщност е нещо като поставен, сложен не чрез вътрешно действие, а чрез външна сила.

( στοματι ) първа "бомба" за стиха, навсякъде е уста или дори гърло, но само тук само сега, тук е острие! Как ли пък не, ето място където тълкуванието е насилило знанието , политиката е осквернила мъдростта със скверните си гнусотии! Но това не е проблем за bogozbrania.

( αιχμαλωτισθησονται ) рекордно дълга дума, като е очевидно че трябва да се раздели на две ( αιχμαλωτι - σθησονται ) първата част е нещо като омайване с приказки, втората се среща като част от думата за съблазън и има смисъл на самоволното отделяне при съблазънта. Тоест съблазънта е с по конкретни указания от колкото в нашия език, тя е резултат то самоволно действие на разграничаване, среща се в случая когато Петър се съблазнява. Думата има смисъл на нещо подобно на съблазън. Хората след като им се приказва, вероятно от устата на "ножарите" ще започнат да се самоотлъчват.

( εθνη ) се оказва правилно преведената дума, която отключи смисъла на първата част на стиха, която е до второто "кай". Той е "И поставя се уста със сила изясняваща за същността по всички народи" понеже не мога да свържа смисъл на нашия език в директните думи, ето и обяснението му, след разпъването не само юдеите, но и народите ще имат глас и знание и сила да бъдат учени".

( πατουμενη ) втората "бомба", града няма да е "тъпкан", що за гадост, Иесус да наказва Йерусалим с езичници! Самия Йерусалим ще "ходи" или ще се разпространи самия град като чели ще се пренесе.

( πληρωθωσιν ) дума за изпълнение на нещо като пророчество.

Така втората част на стиха става със смисъл, не че града ще бъде тъпкан, а че ще бъде за определен период сред народите, защото сегашното му място ще бъде залято от морето.

Следват две места на "махайра" в Йоан, които са за меча на Петър, не се споменава за мечовете на стражата. В деяния местата са също само две, първия меч там е с който е бил убит Яков, следващия е за началника на затвора в Лидия. Така като гледам текста не става на въпрос за самоубийство на началника, а за бързо вадене на меч и нападение на затворниците, които са били все още там. Не само Павел и Сила са били в този пандиз, имало е и местни криминали, които началника не е искал да остави да избягат и е извадил меча за да ги изколи собственоръчно. Когато някой се самоубива това не става внезапно. Предполагам ситуацията е била с някаква пророческа имплементация, Павел и Сила сред разбойници получават небесно посвещение и освобождение, но то не е за да се пуснат престъпниците на свобода, а да се даде освобождение за грешниците и в естествения свят. За това Павел се е развикал, „не ни коли лично ние сме тук не бягаме, освободени сме от греховете си“.

Следват няколко важни споменавания на "махайра" в посланията, където меча е споменат веднъж в Римляни като атрибут на поставен от Бога управник. Ето тази е основната тема, която ще разгледам но в друг пост, че този зе да става дълъг. Ще докажа в следващите постове, че във времето на СЗ управниците са били поставяни по Божи промисъл и ножарите са били образ на силата на Духа на земята, сега обаче не е така. Вече няма такова нещо като управник поставен да носи меч, днес мечоносците са елфите както ги описва Професора. Меча днес е духовен и сегашните мечоносци са хората на Духа. Но за това в следващ пост.

Копие

Единственото копие в НЗ е в;

³⁴ αλλ εις των στρατιωτων λογχη αυτου την πλευραν ενυξεν και ευθεως^β ευθυς^τσ εξηλθεν ευθυς^α αιμα και υδωρ Йн.18:34

( λογχη ) отново уникална дума, не е сигурно дали е копие. Първата сричка е Лог и е първа и за „Логоса“. Символизма на копието ще се изясни още веднъж.

( δεξιολαβους ) е копиеносци в Дн.23:23, но тук пак имаме явно тълкувание, защото думата трябва да се раздели на ( δεξιο - λαβους ), първата е със значение на дясно, а втората на нещо като смеси напълни или може би попълни. Предполагам, че общото число на войните, които са взети е 200, от които седемдесет коня :-). Имаме само двама стотника, което предполага обща численост от 200 войника, но е възможно тук да има промяна в правилата, прецедент в който към двестата пешеходеца са добавени и и 70 ездача.

Следва разглеждане на „Божието всеоръжие“ и оръжието в СЗ. Интересното е, че тук оръжие се ползва срещу юдей, докато в СЗ юдейн бива убит от оръжие при много специални обстоятелства, винаги при наказание за нещо, дори и за Йоан Кръстител се споменава да е заколен, но не е написано за нож.