Мерси за Лозенец !

Благодаря на всички онези, които ни посъветваха (мен и моят приятел  Светлин) даотидем на море в Лозенец. Не сфиийския квартал, а едно малко селце в околкостите на Китен. Откакто съм се върнала от ваканцията ис там, не преставам да го препоръчвам на разни хора. А на онези, които се чудят за какво толкова се вдига шум, ето за какво:

Първо, Лозенец е един от малкото оазиси на без-чалгата по нашето родно мило несравнимо Черноморие.

Второ, не е курорт за чужденци, които обикновено, незнайно защо, имат афинитет към ужасно шумотевични, кичозни и тъпи забавления. Ако има чужденци, те са от онзи готин, експериментаторски тип, или пък са любители на всякаквите разновидности на сърфинга.

Трето, в околкостите на Лозенец, съвсем недалеч за хората без собствени возиал, се намират няколко полу-девствени плажа. Имам предвид, че по тях няма дълбоко и симетрично набодени платени чадъри, почти няма ( а на някои и съвсем няма ) капанчета, а дори капанчетата са някак културни (т.е. не слушаша Джей Ло, Бритни-Ритни и Малария Кери от зори до здрач) и са точно толкова рядко населени, колкото моята романтична душа копнееше.

Четвърто, има си и разни заведенийца за нощен живот - по-точно диско Алкохол (малкият брат на софиийската дискотека) и бар ByTheWay (далечен и много по-хубав братовчед отново на софийски бар). В последния правят задоволителен брой страхотни коктейли (от които любими ми станаха летните динени и пъпешови Absoolut бъркочи и плод диня и пъпеш), музиката е гот (chill-out, който за кратки моменти преминава в малко по-тежкия хаус) и ... абе атмосферата е малко по-цивилизована от Чака-Раките и Теодорите  които обикновено  пъплят по морето.

С две думи: страхотно си изкарах !!! До такава степен се откъснах от работата и ежедневието си в София, че като се прибрах и гледах малко като отвлечена от извънземни и току-що стоварена обратно след дългогодишен плен.

След 6 лежерно-мързелашки морски дни и нощи в Лозенец, със Светльо отидохме на "гости" за 2 дни на едни негови приятели, които тъкмо си бяха опнали палатката на къмпинг Смокиня (до Созопол). И така прекарах първата в живота си нощ в палатка, след което ...вече съм фен на къмпингуването. Зная, че за една нощ,при това обградени с два прекрасни слънчеви дни, нищо не се разибира от палаткуване, но ме зариби. Догодина - на палатка. Опваш я току на плажа и вечер лягаш със звездитет над теб, а сутрин виждаш изгрева от "леглото си". И настроението на хората по къмпингите е някак ... по-различно. Имам усещането, че на палатка е the ultimate destress или възможно най-крайния вариант на почивка от големия град и напрегнатата работа. Не му мислиш много "сега какво ще обличам за до плажа" и тем подобни градски суетни. За онези, които си мислят, че съм някаква лигла и затова досега не бях стъпвала в палатка, ще кажа, че винаги ми е било супер любопитно да го направя. Но просто не съм имала около себе си достатъчно близки ми хора, които да са фенове на къмпингуването. А Светльо също се запали (той и друг път  бил на палатка, но не на море). И така, живот и здраве, може догодина да опъвам и аз палатка на някой плаж :)))