Мелодиите на сърцето /цикъл/

Сърцето ми ме кара
да напусна себе си.
Сърцето ми преследва ме
и скоро,напускам себе си
навън!...Изцяло.
Без нужда от обвивка,
без крехкост и приспособяване.
Ненужно става всичко.
Подобно бръмбара затиснат
от стъпка с великански лик, аз
вътрешност или пък нужда
избликвам вън...

***

Прозорец сляп насред ноща.
Внимателно затворени врати,
неща, по-скоро вещи
дълго пазили с годините
тъй ценната си достоверност,
крепяща наште възприятия.
И тази тишина,
която се изкачва по стълбището...
Из стаите тя броди като призрак,
облечена във нощницата на покойника
отгоре някъде се люшва
обесена между гредите на тавана...

***

Къде си майчице,
от мойто топло детство!?
Да скриеш тая тишина,
страха ми да избършеш
със ръка, като студена пот
след някакъв лош сън.
Тъй просто е.
Поемаш целия кураж.
Превръщаш се във шум,
запалваш свещ, и казваш ми
Не се плаши!Това съм аз.

1988-1989г