Между нищото

Днес е 7 декември 2007 година. Началото на моя блог.
Въпросите ми днес са свързани с философията, питам, очаквам отговор, сякаш :)
Колко пъти сте изпадали в състояние, което можете да определите като "нищото". Състояние, по време, на което Вие се замисляте дали това, което се случва около вас е истина.... или илюзия. Дали това, за което се борите не е causa perduta.?
Понякога заставам пред малкия лапи (лаптопа ми) и започвам да се чудя: "Има ли нещо сбъркано в живота или то е сбъркано само в съзнанието ми?"
Отдавна исках да пиша за...някои проблеми в нашето общество, започвайки с кръводаряването, осиновяването, законодателството у нас, нравите ни... говоря за НАШЕТО ОБЩЕСТВО! Не за ЕС, не за СИВ, или нещо друго, а за обществото - тук в България. Общество, сформирало се в продължение на стотици векове, но дооформило се през последните четири века. Въпросът е - има ли надежда за един народ, който избира тази съдба.
PS Нормално би било да се представя, е това съм аз, "Човекът, който се опитва да промени света, така както смята, че е прилично да изглежда", който обаче може да греши:)

Коментари

svetlina преди 18 години и 4 месеца

виж сега - във вестник "Трета възраст" пише, че мъжете трябва да даярват до 5 пъти по 440 милилитра кръв в годината. За здраве и дълголетие. НЕ повече. Така е и с нищото - не бива да се прекалява с него, но като цяло мисленето е здравословно. Просто внимавай с рамките... и добре дошъл в един сууууупер дълбокомислен блог! Постарай се да не се променяш! (това последното беше наистина искрено, но ще ме разбереш след около година)

plankov преди 18 години и 4 месеца

Привет, Светлина :)
(Добре заварила, по стар български обичай)
Вярваш ли, че безвъзмездно, ама наистина безвъзмездно кръводаряване има у нас :) (то е около 4 %) От общия брой кръводарявания :) Та за в. трета възраст, не съм го чел отдавна :) :) :)
Ама все си мисля, ...мка му, че ние не сме животни, (или поне не в истинския смисъл на думата), или греша. Знам ли ?

svetlina преди 18 години и 4 месеца

e то и 4%0 и 7428754812%0 все си е нула - аз от тебе чувам, че въобще има кръводаряване, щото по телевизията постоянно се оплакват, че немало кръв...

Eowyn преди 18 години и 4 месеца

Светлина, редовно има кампании.Че и по телевизията ги обявяват.
Обикновено в Университетите има много силни кампании за кръводаряване ( аз съм дарявала 3 пъти в СУ). А, че няма кръв, няма - то с толкова катастрофи ежечасно, планови операции...А кръводарителите извън кампаниите не са толкова много.:(
Забравих, Планков, добре дошъл :)

plankov преди 18 години и 4 месеца

Аз съм един такъв кръводарител - извън кампаниите, ама птичка пролет не прави. И изобщо се реве за кръводаряването, обаче основни кръводарители остават "братятата" срещу съответната сумичка. Иначе едно време, по бай Тошево време, имаше и некви кръводарителски книжки и нам си кви други стимули (основно морални). Днес, благодарение на ЗКПО-то, некои фирми в областта на хранително-вкусовата промишленост даряват една камара вафли, плодови млека и тн, които после се дават на кръводарителите. За тези, които кръводаряат безвъзмездно има и поощрителни награди :) За капак на всичкото отгоре, работодателят е длъжен да ме пусне в двудневен платен отпуск (за негова сметка е). Айде да не си говорим за последното, щото нравите са: Егати и що аз да му плащам, като е ходил да дава кръв, аз кво печеля.И може би е прав:)

Eowyn преди 18 години и 4 месеца

От както работя, не съм ходила и не мога да проверя как ще ми реагират. След пневмонията ме предупредиха, че ми е слаб организмът и да се въздържам :( А на мен толкова ми харесваше да гледам как кръвта ми тече по тръбичката и се влива в торбичката...И ми се караха сестрите, че се навдигам да гледам, хехе.

vesselastoimenova преди 18 години и 4 месеца

Не искам да се хваля, но преди известно време,( по соц. време разбира се) бях носител на бронзов медал за кръводаряване, като сребърния и златния спечелиха хора с връзки! Но тогава, някак си, нещата стояха по-организирано- на държавно ниво, докато сега е един вид бизнес за някои прослойки. Надявам се да съм спасил поне няколко живота, дори само един да е пак ми стига!

swetew преди 18 години и 4 месеца

Не схванах как извъртяхте нещата от философията до кръводаряването? Но щом е станало на въпрос - и аз съм безвъзмезден кръводарител. Вече 10 пъти дарявам, за последно преди седмица.
Мотивацията ми е, че богатият ще си купи кръв при необходимост. Мургавите "братлета" чакат пред входа и както отбелязва автора налагат твърда тарифа. А някой беден и честен несретник, може ида е поет, художник, студент, даскал ще "гушне букета" преждевременно при тая скапана здравна система.
Така се чувствам и полезен, инстинктивно преодолявам "нищото", дарявайки малко живот някому.

svetlina преди 18 години и 4 месеца

прочети пак първия ми коментар и ще си намериш отговора

plankov преди 18 години и 4 месеца

Swetew,

у нас схемата е проста - попълваш една готина анкетна карта, в която можеш да пишеш всичко. И въпреки, че законът за кръводаряването и кръвните продукти забранява търгуването с кръв, все едно не знаем, че това е масова практика. Масовост е, защото липсва кръв. При което, когато твой близък ще бъде опериран ходиш и намираш кръводарители. (Ако не успееш да намериш безвъзмездни, се обръщаш към "кръвната мафия"). И все едно от НЦХТ не знаят, че еди кой си кръводарител не е част от мафията.

Липсата на кръв създава предпоставките за търгуване, и колкото е по-рядка кръвната група, толкова е по-висока цифрата.

Според мен, просто трябва да се измисли по-ефективен начин за промотиране на кръводаряването. Платеният отпуск, който е за сметка на работодателя е супер измислица (моя работодател е от групата работодатели, които не водят списък с присъствия и отсъствия, ако реша ще отсъствам и 5 дена и ше си получа пълна заплата), но размишлявам от гледна точка на други, които биват притискани да платят щото КТ ги задължава :)

Та требе да се направи нещо.