Мац, драс
Някога правило ли ви се е нещо толкова много че чак да ви сърбят ръцете?
На мен ми се рисува, рисува ми се. Ей така заради самото рисуване. Да хванеш четката и да цапаш пък каквото излезе. Малко черно тук, малко зелено там и едно петно жълто за украса...
Ох, малей откога не съм рисувала сериозно. Сериозно в смисъл да не ми пука какво ще излезе дали драсканица или нещо, което може да се оприличи на нещо. От ... трудно за спомняне ... от няколко години. Последната беше едно дърво с ръце, представляващо знанието. Изключителна графика, която много обичам. За съжаление беше изгубена някъде из училищните архиви. Има още една, която се намира също в някой архив. С нея спечелих поощрителна награда на един конкурс по случай Трифон зарезан. Представлява едно село. Цялото в сняг и хората отиват да празнуват. На мен лично не ми допадна, но организаторите явно са я харедали.
Пробвах да рисувам на PC-то. Изтеглих си една програмка нищо особено, но релефите са хубави - ArtRage. Подрасках малко. И установих, че не е същото като хартията. И цветовете не ми изглеждат истински. Няма го мириса на темперни, водни или каквито и ще да е бои. Ръцете ми са си сухи и без петна. Никой не ми се кара, че съм заела цялата маса и я цапам.
Не е същото. Отивам да си намеря боите, лист хартия, защото вече не издържам.
Аз доста често си драскам разни рисунчици. И в зависимост от времето, с което разполагам, по някой път де получават доста огромни рисунчища :))
За добро или за лошо, винаги когато изпадам в такива моменти, в ръцете ми има химикалка и рисунките са сини, лилави, а в последно време, по-често - черно-бели.
Още от най-ранни ученически години си рисувах по тетрадките. Не знам откога съм започнал, но си спомням, че дори учителката по литература не я ядосваше вече тази ми особеност. Само някой учител да ми остави свободна минутка да се разсея и рисунките започваха. А започнеха ли, нямаше край. Започвах от една фигурка и свършвах до цяла изрисувана страница, в която образите минаваха между урока. Дори на моменти си позволявах да драсна по някоя рисунчица на контролно или класно.
И като студент продължих с тази ми страст. По някога, като ми се наложи да отварям стари лекции виждам странни изблици. Дори някои важни чертежи (е, скици де :)) са украсени по подобаващ начин от разни човеченца, животинчета и допълнителни машинни елементи.
Продължава и до днес, разбира се. На компютъра рядко драскам, защото рядко нямам какво да правя на него. По изпитите също, защото изпитните работи се водят като официален документ. Но се срещат разни композиции по билети, брошури, вестници и т.н...
ПП Честит празник