Матури по време на земетресение

 Радомир, матури, учител, родител! На пръв поглед четири обикновени думи. Всеки, който ги чете в момента обаче, знае за какво става въпрос. Пиша от земетръсния град Радомир, имам две дъщери-студентка и ученичка в 7 клас и съм учител. Днес е неделя, пети ден след земетръса, а още не мога да се захвана да свърша някаква работа. Външно изглеждам спокойна, но целият ми вътрешен свят е разтърсен. Когато човек преживее такова ужасно и независещо от него събитие, разбира че трябва да бъде по-смирен. Последните месеци тази дума непрекъснато ми се "въртеше" в ума, сигурно съм имала някакво предчувствие. Ядосвах се на учениците ми, че не учат достатъчно през учебната година; ядосвах се на моето дете, че не се подготвя както трябва за матурите; ядосвах се, че съм заета непрекъснато в училище и нямам време да си почина- въобще, бях ядосана на целия свят. Така се чувствам в края на всяка учебна година. Докато...всичко това изгуби смисъл. Сигурно пиша много хаотично, но и така се чувствам-хаотична и разбъркана. Накрая искам да се обърна към всички, които четете това. Мислете за нас с добро, пожелайте успех на децата ни в изпитните дни! Бъдете повече смирени! Честит празник на всички просветители!Да бъдем повече човеци!