Масова натрапчива психоза :-D

За Разума и Вярата, и за това че някои уж говорят за това колко хубава е "вярата", а всъщност тази "хубост" на "вярата" и тази "вяра" са плод на преборването на Разума с недостатъците, предразсъдъците и изражданията на Вярата. Преборването само с християнските израждания е продължило десетки векове, а с ислямските - на някои места никак не напредва.Нали знаете, според Шерията блудниците трябва да бъдат убивани с камъни - и според Стария завет и "справедливия" Мойсей. Мохамед откъде мислите, че е преписвал "божествените" си "откровения", ако не от Стария завет?Знаете ли също, че момче и момиче нямат право да стоят сами и да си говорят :-D, че жените са втора класа хора и са почти "собственост" на мъжа (някъде бях чувал, че нямали душа? :-D)?Е така става, като психопат женомразец измисли самозключващи се правила, а тези които ги спазват са толкова умни, че не могат и да допуснат че той може не да е имал откровения от Бога, а да а е бил епилептик /какъвто казват че е бил/ и шизофреник.Ето докъде води липсата на достатъчно здрав разум в обществото.Всъщност по-долу си мисля не точно за тези извращения на крайностите на еди-коя си религия, но за тези работи по-горе се сетих докато търсех как да въведа към тях, може би и защото се сетих за едно съобщение от таблото за съобщения в училище преди няколко години, където пишеше за кампания за спасяване на нигерийско момиче, което било забременяло без да е омъжено, и за това висше прегрешение пред Аллах, т.е. пред малоумниците и чудовищата които имат наглостта да твърдят че законите които те налагат със сила са "божествени", го заплашвали 180 УДАРА С КАМШИК.И така:Породено от: http://bglog.net/node/1374#comment"Не можеш да го избегнеш - можеш да го контролираш обаче. Или по-скоро да контролираш методите, по които достигаш тази "наслада" - ако искаш го наречи щастие или стремеж за щастие, както го пише по старите конституции."Разбира се. По-добрият разум е способен да намира по-сложни функции на по-малко изпитвано неудоволствие докато съществува, и докато съществуват средствата с които постига целите си. Някои ограничени умове напр. не могат да си представят че биха могли да не съществуват, и затова "намират" вечния живот, за да "докажат" това което не могат да си представят, като си представят нещо, което не могат да докажат."Това, за което зачекнах първият ти текст, беше, че ти сякаш се отделяш от това "племе", стремящо се към своето собствено удоволствие.""Сякаш" е коварна дума - с КОЕ ТОЧНО от текста изрично съм породил тази сложна и смела мисъл, след като изобщо не съм споменал и дума за това какъв съм аз, а преди това говорихме за логика, и аз наблягах на ДАДЕНОТО и се опълчвах на неясните и неопределени "имплицитности", които показват нагласата на читателя, а не мисълта на автора.В основата на моята философия, към която посочих връзка (да де, неочаквайки че някой ще си губи времето), пиша:"Стремежът към по-малкото неудоволствие - двигател на човешкото поведение. Първичното удоволствие е желанието да бъдем "сити" и "сухи". Впоследствие удоволствието се свързва и с "висшите отдели" на кората на крайния мозък, при което освен прякосетивното усещания на удоволствие-неудоволствие, след обучение, се създават и "мисловни" удоволствия и неудоволствия: радост-тъга, гордост-срам, удовлетворение-неудовлетворение, щастие-нещастие и пр. "Инстиктът за самосъхранение" е само частен случай, при който човек смята, че животът му носи по-малко неудоволствие, отколкото смъртта би му причинила. След като смъртта се осъзнае като "по-малкото зло" от живота, човешката целеустременост се насочва към нея. /////това е "смисъла" на хората да живеят - смятат усилията за поддържане на живота за по-малко количество неудоволствие от усилия които би трябвало да извършат за прекратяването му //////Всички са егоисти, дори да не го съзнават. Дори когато вършат "добрини" за другите, го правят най-малкото защото ТЕ го желаят. Алтруизмът е доставяне на лично удоволствие чрез вършене на дела със знанието, че го правиш "за другите" (пряко, "безкористно", самото дело "за другите" доставя удоволствие на вършителя; или удоволствие, постигнато вследствие на предизвикани действия на "благодарност", при което е възможно самото действие да не кара "алтруистът" да изпитва търсеното чувство, но той "работи за другите" с цел по-късно да получи "награда"). " (C) Тош, 2002. http://geocities.com/eimworld/eim18/predopredelenost2.htm----"Освен това също не съм съгласна, че един християнин или там какъвто и да е вярващ има само една единствена цел в живота :о) Не е възможно и не е достатъчно, нито за да бъдеш християнин, нито за да бъдеш щастлив и развиващ се човек."За тези за които говориш и не става ясно какви са - сигурно си права, като не знам за какво говориш няма как да знам дали си права или не. :-DАз говорих за нещо което е дадено: "праведен християнин" - спазва заповедите, пости, изповядва се... "Един християнин" е много различно от "праведен християнин" - повечето "християни" са такива само защото са кръстени (и аз съм "християнин", но не съм "праведен християнин"). Нито са смирени, а напротив - горди и славолюбиви; нито са готови да обичат врага си; не смятат че прелюбодействието е грях, а напротив - "за да бъдат щастливи хора" го вършат на поразия, и не се разкайват; алчни са за земни блага и са самовлюбени (за да се развиват...). И т.н. Аниспин казва, че "някои заповеди са загубили значението си". :-D Който казва нещо против ДОГМАТА, е еретик, и едно време са го пращали на кладата, за да "спасят душата му". Та - загубили са стойността си в светски общества, които само следват "Християнските ценности", които разумът е видял като полезни за развитието и благополучието на обществото. Разумът е отхвърлил значението на някои заповеди, и Разумът е осъзнал, че човек "има право да вярва в каквото си иска" - а не "вярата". Верите едно време са се защитавали със сила от други вери и неверия.Ще припомня, че християнството и спазването на законите му прекалено наивно и дословно, много векове пречи на развитието на обществото, защото "праведните фанатици психопати" притежават властта и колят и бесят всеки който мисли повече отколкото трябва и не спазва "божиите закони", т.е. законите според които те са господари. Чак след като владетелите на държавите укротяват властолюбивите и кръвожадни "благочестиви и праведни" папи и кардинали, науката започва да се развива свободно, и обществото - да се бори със спъващите го предразсъдъци.РАЗУМЪТ (а не това безфоремено чудовище "вяра") се е преборил с необоснованите и първобитни закони и предразсъдъци на "тъй свободолюбивото християнство" едва в последните няколко века, та даже едва в последните 60-70 години. Дори в толкова "напреднала" държава като САЩ, допреди средата на века сексът преди брак се е смятал за недопустим - кат са обичати, първу ша са оженити, посли ша са либити. /////"Съжалявам, скъпа (казал свещеникът) - имаш право да избираш само по вторични полови белези. Ако ти се падне импотентен или с твърде малък първичен полов белег :-D - това ти е отредил Бог, трябва да се примириш. Е, не е толкова зле - в САЩ разводът е бил разрешен, особено по такива причини. :-D - казал юристът."//Хомосексуализмът ("Содом и Гомор! Бог ще ни накаже!") - дори до още по-скоро, та чак и до днес е "най-ужасното извращение". В голяма степен под натиска на диващината и насилието на малоумни фанатици, преди 50-тина години се самоубива Алън Тюринг. Още един велик разум, който си отива заради малоумието на вярващи глупаци."Не можеш да съдиш някого, за това, че е открил нещо, заради което вижда смисъл да живее, нито пък можеш да категоризираш това нещо по толкова прост начин."Както виждаш мога, и освен това нямаш доводи срещу логиката ми - като казваш че не мога, обясни защо не мога и защо греша, ако мислиш че греша, вместо да използваш неясни и необосновани "прости, нещо" локуми.Категориите които използвах за категоризиране на "праведните християни" са категории на тези, които категоризирах, по начина по който те категоризират това което наричат "добро" - праведното (правилното) - и "зло" (греховното, грешното, неправилното, което не спазва правилата им), а това чудо "добро" и "зло" беше темата на блога. Простият, елементарен и противоречив начин на категоризация на "добро" и "зло", също беше предмет на "закачката"."Относно смисъла на моя живот - аз си го откривам понякога по няколко пъти на ден. Един път е пеенето, друг път танцуването, понякога смях с приятели, някоя закачлива усмивка, целувка, някое цвете, ароматът на цъфнали липи през лятото, разговорите с майка ми и какво ли още не. В такива моменти благодаря за това, че съм жива и мога да им се насладя."Ахааа, "смисълът на твоя живот", т.е. "желанието да си в състояние "жива"" идва от желанието ти да изпитваш удоволствие - дали ще е чрез пеене, танцуване, смях... - и от опасението че когато не си жива, няма да изпитваш или няма да си изпитвала това усещане. И когато изпитваш удоволствие, се радваш, че изпитваш удоволствие. Ами браво!!! "Първо, не можеш да вярваш, че нещо съществува само, когато имаш нужда от него или от убеждението, че съответното нещо съществува....но човек има правото да избере дали да вярва или не. Никой не го прави насила":-DИзобщо не ми стана какво значи "вярващ" според вас, дори "вярващ" според вас ми звучи като "разумен", може би тъкмо защото такава е вярата ви.Повечето хора които могат да мислят вярват, че има някаква Първопричина, или поне "по-първична Причина от сегашните причини" - това обаче е извод на РАЗУМА. Всеки разумен човек може да стигне до тази мисъл въз основа на изходните данни, без и да е чувал за религии. Естествено, че всеки би се радвал тази Първопричина да може да му помага, да го напътства, и въобще той да бъде "галеник" на Първопричината - светът да се върти поне малко около него.Вярата в "божествен смисъл" обаче е в това да решиш - отнякъде си - че тази Първопричина е точно еди-каква си (Светата троица, Бог отец, син, слово, ангели, рай, ад, грехове ... ) и да си убеден че е точно еди-каква си, без да можеш да го изведеш от изходните данни, освен напр. от някакви книги на писател с мания за величие, който ги е подписал: "Аз съм биографът на Господ. Ако не вярваш, ще гориш в Ада".Религиозната вяра е да си убеден в глупости, да продължаваш да твърдиш своето дори когато ти доказват абсурда и ти не можеш да кажеш нищо; да вършиш безполезни ритуали - ако не се молиш точно пет пъти на ден Аллах ще те накаже! Ако не се изповядаш, се чувстваш виновен. Всеки ден трябва да ходиш на църква, или всяка неделя - ако не дойдеш, трябва да се самобичуваш! Трябва да постиш сряда и петък, трябва да спазваш великите пости ТОЧНО и ДОСЛОВНО както казват книгите и свещениците. Православието например твърди, че отрича суеверието и магиите, а ритуалите в него са нещо подобно на суеверието и магиите, само дето се наричат "тайнства".Май Фройд(?) беше забелязал че тази част на религиите е "масова невроза", или "масова натрапчива психоза". :-DТош, http://geocities.com/todprog