Маргинализъм и личност
Преди около 4 години се случи така,че станах маргинал.За мое най-голямо учудване точно тогава започнах да виждам "цветно",а именно започнах да забелязвам неща,които никога преди това не бях виждал.Наистина беше ми гадно,изпадах в депресия,която за мое най-голямо учудване тогава минаваше в момента в който изляза от нас.Започнах да виждам всичко от много по-различен ъгъл от този,който бях свикнал да виждам допреди.Започнах да преоткривам неща,които бях забравил,че съществуват.Хващах се да работя все временни работи,колкото да изкарам някой лев за цигари и чат-пат за пиячка.Тогава преоткрих приятелството,ако ви кажа,че по това време така се получи,че се познавах с над 100 човека и се събирахме всяка събота как ще ви прозвучи.Невероятно нали?След време си намерих постоянна работа,но се бях зарекъл,че ще е таква която да ми позволява да имам много свободно време.Намерих си и таква работа и всичко беше ОК до днес.Да до днес.Докато се возех в едно такси по "Раковска" и завих към "Сточна гара",усетих се че пак съм започнал да вижам всичко в "черно-бяло".Може би съм намерил собствената си класа? Не не съм все още съм си същата маргинална личност.Само че едно времешните приятели ги няма,изпадам в супер апатии,и не мога да се радвам на живота?Сега се чудя как успях да се докарам до това състояние? Презадоволеност? Грабене с пълни шепи от живота? Не знам просто ми е много смотано,че забарвих да гледам "цветно".Пожелавам ви ако някога се научите да гледате "цветно" никога да не го забравите :)
а ако допуснеш, че не си маргинал, как ще ти излежда?! по-цветно?! маргиналите обикновено са между две групи, или повече от две, възможно е просто да си сменил групата, а е възможно и да си преосмислил собствените си културни модели, не е задължително осмисляйки ги, да си усетил видима промяна.
е, това си е гл. точка на пишман-социолог, мога и пространно да обясня:)