Малко фантастика

Един голям мъдрец беше казал, че всеки човек трябва да попадне поне за малко в затвора. Така би погледнал с други очи на ценностите в живота. Не е трудно да се досетиш как е стигнал мъдрецът до тази мисъл: естествено, той самият е попаднал в затвора поради нещастно стечение на обстоятелствата.

Сещам се за Сергей Антонов. Май нямаше голяма полза за него от затвора: животът му се разруши, и личността му се разруши, или поне така съм чувала. Някой друг, зад кулисите, е имал полза от цялата работа, и до сега не знаем кой. Но не за е това думата.

Един човек в момента ни работи, и няма губещ ход. Герой пред своите, и ухажван от чуждите. Само не ми казвайте, че е луд: лудите не разиграват така картите си.

Има една игра дама, която се местят бобчета по нарисувани квадрати. Ако успееш да подредиш на две съседни линии две дами, после само местиш бобчето в средата и с всеки ход печелиш: перфектно, а противникът ти се гърчи, без да може да направи нищо, за да ти попречи. Така е в момента и с Кадафи. Каквото и да е развитието, все той печели: печели и пари, и престиж А ние гледаме безпомощно и си приказваме празни приказки. Понеже нямаме какво друго да направим. Чакане... търпение... издевателства... търпение... подигравки... търпение....

И аз нямам какво да направя, освен да ви предложа една невъзможна история.

По следите на един Коук - 51 глава

Мозъчният тръст на ПАЗАЧА се беше събрал около масата. Прецизно планираната операция изглеждаше все по-възможна. Откакто Ейс Коук не беше вече обект за издирване, а член на ПАЗАЧА, ефективността на организацията рязко се увеличи. Първите агенти вече бяха заминали за Либия, бяха внедрени сред местното население, и очакваха пристигането на ударната група.

Продължението може да си домисли всеки сам.