Малко телеграфно
Привети! Стана малко късно (1 часа през нощта), но реших преди да си легна, да напиша кратък блог. Сега или никога, казах си. Аз само ей така ... телеграфно малко...
В момента седя в стаята на една позната (бивша съученичка на брат ми) и ползвам нейния лаптоп. Не съм си вкъщи ... и всъщност в момента за мен понятието "вкъщи" не съществува. До известна степен за мен вкъщи е ТУК, защото тук е куфара ми. В онова предишното "вкъщи" в момента живее един арабин. Мернах го с периферно зрение...
Абе накратко. (накратко, щото тряба да лягам...) Ами ... развиха се те едни ми ти събития, така да се каже, мълниеносно.
Предадох дипломната. Готова е дипломната.
И такива ми ти разни.
(Ама аз като я качвам тая дипломна, някой да не вземе да я чете? Сериозно, недейте, няма смисъл!)
И ... ами ...завърших. Това е новина номер 2. И новина номер 3 - местя се в Хайделберг. Ще ставам от онея нефелници-доктори, дето една инжекция не могат да бият. Всичко стана наистина бързо някак си....
Радвам се, че сме ти помогнали и занапред сме налице - аз защо ли така в множествено число?, ама мисля, че всички ще са на това мнение....:)))
И внимавай с тоя Хайделберг, че оттам идва израза "хайделбергски студент", т.е. вечен и незавършващ....:)))
поздрави!
Успехи занапред и се надявам да се появяваш тук по-честичко :)
Амииии .... да ... известно е... резултата де... както казва баща ми, кръгли са само отличниците и идиотите.
Ама аз като се сетя какво беше преди да предам ... така да се каже, никак не се чувствах като отличник, и сега си викам тва пък откъде се взе .... в смисъл ... поне един минус да му бяха сложили колкото за кусур, сега ми се вижда нереално. Така имам чувството, че ми е подарена оценката. Трудно ми е да го обясня. Как да е ...
Добре се представихме тука по блогерски :) :)А сега се случват толкова работи, че просто ... почна ли да пиша за това, край няма. Затова и не смея да почна:) Нов град, нов университет, нови колеги, ново занимание, с жилището още не е ясно ... сега като се замисля, сигурно така написано като текст звучи почти като приключение, ама точно в момента си мисля, че би ми стигнало примерно една нова четка за зъби (или нещо такова). Айде като стана дума за четка за зъби (не знам защо се сетих точно за нея в примера), трябва да лягам, че ни викат утре супер рано!!!
Велкоме в новия университет, сбръчкай ги!!!
(Па като станеш доктор, ще ни удариш по една виртуална инжекция... даваме се само за толкова ;) )
Обаче как да преодолее човек езиковата бариера...
Та си мисля - ти както хубаво разказваш, трябва да си измислиш новоамплоа: в свободното си време (каквото сигурно нямаш ;) ) да направишобразователни курсове за простосмъртни... толкова много интересни нещаможеш да кажеш! Абе я вземи напиши направо книга!