Малко размисли за немските възгледи...
Вчера беше ден като ден. Особено като последните дни. Откак се прибрах от България, наваксвам часове на работа и тъй като новият ми семестър не е започнал, това май е единственото уж смислено нещо, което мога да сторя. Смислени са и други неща за мен и в промеждутъците във влака си дочитам "Сто години самота", а вкъщи си открадвам малко време да подрънкам на китара или да правя други неща, които са ми приятни. В тази връзка искам горещо да ви препоръчам два филма, макар че като чуете заглавието на единия от тях, мнозина биха ми отвърнали да не продавам на краставичаря краставици.
Докато бях в България, успях да отида веднъж на кино и тъй като нямаше какво интересно да се гледа (и десетината заглавия и сюжети в брошурата ми се сториха невероятно скучни и безсмислени), се спряхме на "Deathrace". Филмът беше безмозъчен екшън, в който обаче трябва да призная - ефектите и мадамата, която участваше бяха готини.
Преди да започне филмът, както винаги, когато се отиде на кино, имаше реклами на други филми и още тогава ме грабна новият „Завет” на Кустурица. Това е единият филм, който ще ви препоръчам. Другият е „Черна котка, бял котарак” за тези, които още не са го гледали, защото е от далечната 1998-ма.
Но за вчера ми беше думата.
На работа не е като да съм се преработил, макар че е доста напечено в някои моменти. И денят както обикновено мина в свършване на това-онова и много смях с колегите. Даже навръщане към вкъщи като се сещах за някои моменти, не можех да си махна усмивката от лицето и сигурно съм изглеждал интересно във влака.
Малко преди да свърши работния ден ми се обадиха едни приятели, които сега се преместват в нов апартамент да им помогна да пренасят мебели и т.н.
Та след като се прибрах и поспах трийсетина минути, защото бях скапан, се вдигнах с колелото да отида до тях и да помагам.
Там направо „рОдих багер”. „Да рОдя багер” е Благоевградски лаф, който много ми допадна и откак го знам го използвам за щало и нещяло. Та раждането на Багер се изрази в мъкнене на супер тежка пералня, в която имаше още вода, до петия етаж, както и на секцийки и гардероби, които едва се завъртаха по тясното стълбище и на няколко пъти си ужулих ръцете.
Тук е момента да спомена, че навръщане от работа попаднах на един Sperrmüll с доста запазени кожени дивани. Немците имат навика да си подновяват мебелите през няколко години и старите да ги оставят пред жилището си, като предварително са се обадили на общината да ги вземе на другия ден. И общо взето е приета практика, ако някой си хареса нещо, да си го вземе и да се обзаведе. Не само сред чужденци и студенти, а и сред съвсем нормални средностатистически немски семейства. Макар че повечето средностатистически немски семейства си купуват нови мебели и си оставят тези, които са ползвали няколко години, навън.
Моите приятели се оказаха без дивани и се чудеха откъде да купуват, а те никак не са евтини, особено за българския студент в чужбина. Та им предложих, така и така бяхме с микробус, да отидем до мястото и ако са още там и им харесат, да ги взимаме.
Беше около 23:30 когато потеглихме и като по чудо диваните си стояха на мястото, без никой да ги е взел, в пълен комплект, който се състоеше от два дивана, един ъгъл и един фотьоил. Всичко, освен единия диван беше в перфектно състояние, а и на този диван му нямаше кой знае какво, като изключим две – три драскотини. И решихме да ги взимаме.
Добре, обаче след като качихме двата дивана в микробуса и тъкмо се заехме с това да хванем фотьоила и ъгъла, на терасата се показва един типичен немец на възраст около 50 или 55 години и започва следния разговор:
- Вие какво си мислите, че правите? – пита ни той.
Още по темата
BgLOG.net
· 30.06.2016
· Teri
- Ами, взимаме това, което е оставено отвън.
- Но то не е ваше.
- А чие е, щом стои отвън?
- То принадлежи на общината.
Тук и тримата замълчахме, защото отговорът му беше много неочакван и ни хвана неподготвени, което му позволи да продължи тирадата си.
- По принцип тези мебели са мои, но те вече не ми принадлежат, защото съм се обадил на общината да ги вземе утре сутрин и следователно са техни. Толкова е просто. Факт. Но това вие не го знаете.
Последната реплика прозвуча толкова назидателно, че замалко да повярвам, че ние сме прости чужденци и не знаем, че това е Германия, а в Германия има ред, а не балкански безпорядък. И през главата ми мина следното:
Всичко, което казва е вярно за някакъв идеален свят, в който всичко трябва да стане по някакви норми и в някаква процедура. И тези мебели наистина на сутринта ще ги вземе общината и ще ги вкара в едни огромни преси, които сплескват всичко на пихтия и го правят на бали. И си помислих колко абсурдна е цялата ситуация с този психопат, който стои на прозореца и ни чете морал. И много ми се прииска да го видя как ще се оправи с пенсията, която получава един средностатистически български пенсионер и какви възгледи би имал тогава.
- Вие може да не сте толкова груб – каза му момичето, с което бяхме. И го попита дали все пак не можем да ги вземем, нищо, че са на общината.
На немците по принцип нещо им трепва като им кажеш, че са груби или нелюбезни. Или че са държат по определен начин с теб само защото си чужденец, в което има много истина. И той каза, че от негова страна нямало проблем, но че мебелите не били негови и т.н.
И аз му казах, че ги взимаме и толкова и така приключи разговорът, но определено – с неохота от негова страна.
Определено не ми стана приятно и се сетих как преди десетина дни в 23:30 в петък вечер се бяхме събрали с приятели вкъщи и тъй като родителите ми бяха дошли за малко на гости, си бяхме направили български гозби и пийвахме вино. Прозорецът беше отворен, защото беше задушно, но не сме пускали никаква силна музика. Единственото, което може да е било малко по-шумно е това, че реших да посвиря малко на китара в един момент, но то беше за кратко.
След малко на прозореца ми просветиха два фенера и ме изчакаха да се покажа. Полиция.
В петък вечер, в 23:30, без да има някаква злоупотреба с другите живущи наоколо, защото 10-на минути съм посвирил на китара.
Та имаше една книга – „Германия – мръсна приказка” – още не съм я прочел, но щом ми попадне, ще го сторя, защото заглавието ми се струва интересно.
И се замислям все повече как ми остава малко да завърша и как или ще се върна в България, където вече също има много възможности за млади хора, които са добри в това, което правят, или ще поема към някое друго място, за да имам още отправни точки за сравнение.
Но засега ми се ще да кажа, че България, колкото и да е неуредена в някои отношения спрямо Германия, има много повече дух и хората са по-отворени и с по-широки възгледи. + по-красиви жени от българките няма, а за германките ще си спестя коментарите + имаме невероятна природа и много места, които все още съм виждал само на снимки.
Бъди здрав, както казваше един приятел, когото не съм чувал отдавна.
Stratovatius,
да беше книга, да ти я разкажа. Филм трябва да се ВИДИ. И колкото по-гениален е един режисьор, толкова повече важи това правило. Как да се разкаже "Диво сърце" на Линч; или "Жени на ръба на нервна криза" на Алмодовар; или "Citylights" на Чаплин; или "Коса" на Форман.
Да не говорим за Костурица - неговите актьори говорят, преди да са си отворили устата :).
Тоя чичо е бил просто темерут и реакцията му за мен е била нелогична.
А имам и мои лични впечатления от мои познати-германци, които с някоя своя забележка направо могат да те закопаят до кръста в земята. Такт и германец са несъвместими понятия, в общия случай.
Макар че има и много мили хора. Малеее, веднъж на улицата питах една баба как да стигна до еди къде си. Тя първо ме разпита от къде съм тръгнала, анализира ми маршрута и каза, че съвсем по друг начин е трябвало да се придвижа. След това още петнайсет минути ми обяснява варианти от тук нататък какви са ми възможностите. Също така, като съм стояла на улицата с карта на непознат град, много често хора се спират да ме питат не могат ли да ме упътят.
Освен това ме поразява, в тези градове, където съм била, че като погледнеш някого в лицето, и той ти казва "Гутен таг". Това едва ли се отнася за Берлин, хората там са доста по-студени и нелюбезни, там не съм ходила от социализъма.
Та хора всякакви.
само едно не разбирам...щом е толкова гадно и зле в ДЕ що не си се приберете в БГ...а само ревете...
Никой не обобщава!Напротив!Прочетете внимателно коментарите.Аз съм за всеки да пробва и да разбере къде иска да е!Колкото хора-толкова мнения!Всеки споделя преживяното и своята гледна точка!Едно е сигурно:Докато не пробваш,няма да разбереш!Най-важното е да откриеш пътя към себе си!До тогава и на най-хубавото място да си,няма да си доволен!
А разбирателство се постига с хора,израснали при подобни обстоятелства!Колкото и приятели да имам по света(и аз съм била на доста места) най-добре се разбирам с приятелите ми от България и най ми харесва нашата природа(затова и толкова се вълнувам,че я унищожават).От няколко месеца съм тук,но едва ли ще е завинаги!Има толкова хубави места!И толкова интересни народи!Важно е да знаеш,че има къде се прибереш у дома и я има България!
Хей, Веско, радвам се да прочета малко за това какво става с теб! Та така значи, вече ти е домиляло за милата родина? Абе мани го тоя дядка. Тоя нещо е бил превъртял. Не, сериозно .... той всъщност не е прав. Вие не извършвате кражба, наистина! - тоя просто явно нещо не е бил в час. Случва се....
Та ....
.... забелязала съм, че човек като се разтъжи за България, много лесно започва да се чувства "чужденец". В смисъл, да де, той ако е чужденец, е чужденец така или иначе .... но наблягам на това "чужд" ... И най-различни поведения му се виждат по-скоро "немско-странни", отколкото просто странни - и най-различни отношения към него му се виждат по-скоро "отношение към чужденец", отколкото просто отношение. Забелязала съм, че и аз някак си .... абе на моменти си ме гепва тая идея (за щастие обикновено е сравнително рядко) - ами ето примерно като ходихме с баща ми да купуваме кола на старо. Някак не ме напускаше усещането, че ние сме чужденци, които .... тъй де, едно такова ..... и това усещане ме накара да съм малко по-сдържана и неуверена в пазаренето за цената.
Ами ..... абе не сме прави! Това не е същественото, някак си ..... реално погледнато като се замисля рядко, наистина рядко съм имала проблеми с това, че съм чужденка. (сиреч проблеми, които не бих имала иначе). Мога да разкажа и за тези няколко случаи, но в общи линии .... де да знам, може би даже за човека е по-добре да не се концентрира толкова върху разликите, колкото върху по-така съществените неща.... Някак си .... ето примерно и това с полицията дето са я викнали, и това с дядото - щяха да се случат и на немец. И примерно това с дядото - е, точно това не, но нещо аналогично с друг някой смахнат старец - може да се случи и в България. Просто съм забелязала, че когато човек престане да се концентрира върху тези неща, престава и да се чувства като сред извънземни (или сам да се чувства като извънземен).
Ехх .... току се размислих и размечтах и ми хрумна що ли пък така по изключение да не си празнувам рождения ден .... че тъй и тъй не съм се виждала вече толкоз време с българчетата в Саарбрюкен.... Веско случайно да ти се мърда нанасам? :)
Пък за обзавеждането от боклука, ами аз пък познавам англичанин в Испания, който обожава да си търси неща в боклука. И не е да кажеш мизерстващ, дори и беден не е, средна класа. Но като види нещо хубаво изхвърлено, дори и посред бял ден спира и си го оглежда и ако му хареса си го взима. И май никой не му е казал нищо.
Това което ми е по-любопитно-в Германия безплатна ли е услугата по извозването на такива боклуци от общината? Защото в София явно, че не е.А и немците се обзавеждат от боклука на Майорка.Какви ли не съм срещала.Нито са толкова точни,нито толкова коректни и принципни и крадат и пият и нищо човешко не им е чуждо.Завличат си държавата повече от всички чужденци по 2.Лежат си на плажа,пият си бирата,оглеждат се за милионер,когото да прекарат и си получават или социални или пенсии.Такива немци видях там,каквито за 5година в Германия не успях.
Сигурно общината в Германия плаща на фирми да извозят неприбрания боклук.Не съм чувала за екземляр като Весковия,който да не позволява да се взима.Обикновено в дните за изхвърляне на мебели пристигат полски,румънски,български камиони и обират почти всичко още през нощта.Рядко остава нещо за живеещите наоколо,а това,че на общината бил боклука и аз не знаех.
Цвети, с удоволствие бих се вдигнал до Saarbrücken и ще се радвам да се видим.
Приятен уийкенд на всички.
Ген, ще прочета книгите веднага щом ми попаднат. Дано някой от приятелите ми наоколо ги има. :)
(Веско, на 10.10. ми е рождението, ще видя дали и какво ще може да се организира (и най-вече къде, защото нали вече аз всъщност официално ме няма в Саарбр. .... ) .... абе ще видя и ще бъдеш информиран :) )
В Бг последните години има голям ръст, за тази година за сега е 7 процента. Т.е. за България не е много реалистично да се очаква този ръст да се запази, въпросът е до колко ще се намали и дали ще се стигне до рецесия. За да има ръст, трябва да има инвестиции, а поради финансовата криза пари няма - финансовата криза е различно явление от рецесията, обаче не може да не са и свързани.Та освен рецесията, я има и финансова криза, която започна ... май преди година-година и половина в САЩ, и всъщност е била очаквана от хората, които разбират и които с тревога са гледали какво става. Там банките са започнали още 95-96-та година много агресивна политика за раздаване на заеми срещу ипотека (т.е. теглиш заем, като си залагаш някакъв имот). В усилията си да привлекат все повече клиенти, банките са започнали да дават заеми на куцо и сакато, в това число на неплатежоспособни клиенти. Когато тези клиенти не могат да си обслужват заема, банката им взима имота, с който е обезпечен заема, и го продава.
Така на пазара излизат изведнъж много имоти, и цената им пада. Съответно други хора се уплашват и почват да си продават имотите, и цената пада вече главоломно. Така банката не може да си вземе парите, които е дала назаем, понеже имотът вече се продава на безценица. Резултат - банките нямат пари. А понеже световните банки са свързани, кризата се пренася и в други банки, в други страни. А освен това, и в други страни банките са имали прекалено агресивна политика да раздават заеми срещу имоти.
В момента такава криза с парите на банките и с цените на имотите освен в Щатите я има и в Испания, Англия, Франция. Можеше да стане и тук, но май ще се размине - не се знае още, понеже кризата тепърва се разгръща, и нови банки се изправят пред фалити.
И тъй като така и така излязохме от темата, мисля да завърша коментарите с един стих на Ивайло Диманов. :) (щеше да е друг, но в търсенето му попаднах на следния, който ми хареса :)
ДОБЪР ВЕЧЕР, Г-ЖО ТЪГА!
Франсоаз Саган
За какво ми е скучно безсмъртие?
Искам да бъда обичан тук и сега.
Ала късметът ми - взели го мътните.
Добър вечер, госпожо Тъга!
Уморих се да търся принцесата. Няма я.
Е, и аз не съм знатният шейх на Катар.
А душата ми сякаш Самарското знаме е.
Има повече кръпки от дрипав клошар...
Ще я дам в антикварен бутик срещу Лувъра
за бутилка бордо със Саган.
Цяла вечер на "Place L'Etoile" ще танцувам,
уморен от любов и тъга...
В полунощ ще взривим Триумфалната арка,
с декадентски тротил от Бодлер...
Любовта е цигара, сърцето - угарка.
Няма я вечната обич, ма шер!
Вероятно е вечен единствен стремежът
към безсмъртния, свят благослов.
Франсоаз, целуни ме, тъй както умееш.
Добър вечер, госпожо Любов!
Ей, ако срещнете мойта принцеса,
позвънете ми, моля, на всяка цена!
Давам ви целия свят на концесия...
Добър вечер, госпожо Тъга!
http://www.ivailodimanov.com/