Малко поезия

Предпразнично все ме обзема едно такова досадно-приповдигнато настроение, отегчително-сантиментално...

Избрах си едно стихотворение, което да преведа. Не защото е най-доброто, а защото ми се стори лесно за превеждане :) И освен това в него има толкова космология и емоция, пък и аз съм там - най-буквално. Ако щете вярвайте.

Звуци
Звук шумоли покрай лявото ми ухо
(шумолене, откъде се носиш?).
В дясното устремно свири
хармоника, сякаш стремглаво
по водостока ручей шурти,
оставя диря в леда,
та случайният студ
да извае кристали
за фигурки - млечни звезди
върху дъска -
черно небе.
Тя се разгърна,
в милиарди пози се преобърна.
Ти си на ход, мой любими
Читателю.

(Роман Денисов)