Малка нощна приказка.
Едно бяло облаче си лети....
А, то било мечка! И тя забелязва Сами...
Бац! Мечката целуна Сами.
Добре, че татко е наблизо.
Хубава приказка, а!
А сега малко история. Това е племенникът ми Сами. Той се роди в щатите и наживо още не съм го виждал. Не съм виждал нито сестра си, нито зет си от седем години, откакто заминаха там.
Но това се търпява. Все някога ще си дойдат, или аз ще им отида на гости. Виж за Сами ми беше думата...
Когато се роди там, на него трябваше да му се даде име. Искаха да му дадат името Самуил. Но ... оказа се, че не може. Трябваше да си изберат име от списък. Самуил стана на Семюъл. Няма лошо - Джон Атанасов е велик българин, Джеки Чан е ... велик американец, но е гордост и за китайците... Такава им е политиката на хората.
Е за последното нямаше как - то си остана Стефанов. Добре, че онова "off", дето тайно ни бележеше като славяни отпадна (май). Не звучи много добре Stefan OFF - демек - Мани го тоя Стефан!
Та тва е мили братя и сестри моят племенник Самуил Аспарухов Стефанов - Самюъл Алан Стефанов. Ама нейсе... Такава им е политиката на хората.
Пък на нас нещо ни приказват - засягали сме били правата на човека - пречели сме на хората да си кръщават децата както си искат. Кой пречи бе? Тодор Живков, лека му пръст! Колко Самюеловци и Алъновци си имаме вече, кръстени тука, в България. И Анакин, и Скайуокър... Да не сме като гърците ний, да си кръщаваме децата само на светци! Лааарж! Аз празнувам на коледа, щото името ми почва с "Р". Тва е! Няма светец Румен.
Та за какво ли приказвам и аз... Май забравих. Аде, наздраве!
Разбира се, че ще ти е мъчно за името, нали си вуйчо, а не възприемаш името на племенника си, който е с българска кръв...
Това за списъка не е съвсем вярно. Просто много чужденци тук желаят да се внедрят по-бързо в доста консервативното американско общество, колкото и то да не минава за такова. Затова, когато се роди детето тук (и по закон става гражданин на САЩ) е добре то да има разгадаемо име - затова и местнородените азиатци, например, се казват Дейвид, Ендрю и прочие, вместо Ли, Пък, Чжуан, и етсетера... Стратегия, която от позицията си на живеещ в България, ти няма как да възприемеш, затова и не бива да съдиш строго....
Особено, ако бъдещето на Самюъл не включва живот обратно в Бг, а само тук. Много по-добре ще му е да е Самюъл, повярвай ми... На детето ще му е много по-лесно да се адаптира към училищния живот с името Самюъл Алън, отколкото като Самуил Аспарухов, което и на мен ми харесва много и звучи гордо и достойно, ама какво от това... Нали ще живее тук?
И нашите деца носят красивите български имена Калоян и Траяна, но синът ни вече втора година е известен в у-ще като Кал Ей (местните могат да произнесат правилно само пъвата буква от Атанасов, и не им се главоболи...). Е, никак не сме щастливи от което, но не е ли по-важно как ще се чувства съответното дете? А въпреки нашите обяснения, когато на следващия ден го глътне средата отново, съм сигурна, че се чувства чудесно като Кал Ей.... А, както добре знаем, децата по всички точки на света за много жестоки към различните. Предполагам това са били подбудите на твоите роднини...
Така че, твоята сестра и зет са си го кръстили така в пълно съзнание, и то със съвсем основателни причини - а на вас са дали тази версия, за списъка, като по-лесно смилаема, особено за твоите родители, предполагам... Постави се на тяхно място. Имат сериозна причина за смяната и на буквите в имената, и на самите имена - не е прост келешлък, ако така си мислите....
Не ги съди, обичай си ги много, както и да казват.
Виж нямам отговор защо не искат да се върнат на гости. Едва ли причината е, че не могат да си го позволят... По-добре това да ви вълнува като проблем.
Че кой чужденец в България не бива "покръстен" моментално от нас с Бг име, така на шега отначало и после си остава...?Любимият ни партньор от Холандия, Ян-Вилем вече столетия е просто Янко... Защо той няма комплексите, че някой не произнася добре гордото му нидерландско име? Всичко опира до комплекси и до адаптивност към "акъла" на околните, според мен....
Забравих да спомена, че тук смахнатите имена са на всяка крачка, все от списъци избрани... Като почнем с актьорски синове, че с тях се бъзикат най-често - от кой списък е на Jason Lee сина - да те кръстят Pilot Inspector?
А нашите деца са горди с имената си, но и достатъчно умни да се адаптират гладко и без самонадеян инат с потури... Дали някой ще произнася Кал или след двугодишни опити ще е още стигнал до Колиан - няма особено значение за личността му и затова, че високо уважаван от съученици и учители... И че всички вече носят тениски от Бг и че знаят по една-две Бг думи..... Което за местните деца си е революция.... Ако беше прочел за вечерта на националностите, щеше да узнаеш , че има много начини да изразиш националното си достойнство пред други хора... И да ги научиш на неща, които не са чували, па макар и накрая, ръкопляскайки, всички да крещят "Браво, Кал!" вместо "Калояне"...
***
Добавка: И ако роднините ти нямат намерения за оставане, защо са още тук? Щото, ако не питаеха мераци към Америка, да са си отдавна в БГ и да си родят там детенце Самуил, не е ли така?
Иронията в него е насочена само и единствено към теб, рупани, в отговор на твоята към мен и към моя опит да дам смислен отговор на известни заблуди, в които роднините ви волно са ви въвели, според мен по разбираеми и абсолютно оправдани причини...
Иронията ми в никакъв случай няма за адрес семейството на твоята сестра! Особено, след информацията, че те нелегално пребивават тук, аз мога само да уважавам усилията им да се справят и да се борят, за устройването на семейството си.
Щом е хванала бика за рогата и е поела рисковете, а освен това е родила и дете, и търси начини за легализиране на престоя си - достойна е за уважение. Моето, както и твоето, най-вече - твоето. А аз открих ирония още в самия ти пост за името на детето. Затова и написах отговора си подобаващо възпитано и човечно, и иронията ти в отговора, ме наведе на смехотворно отношение към хора като теб, при това явно интелигентни...
Така че, добавям настоящия коментар само от уважение към сестра ти! Която явно е намерила попрището си и се опитва да постига неща, с цената на поети рискове. И с цената на решения, които може би не им се нравят съвсем. Браво на тях!
Тя явно няма времето да съзерцава изгреви и залези и да се чуди защо всъщност е порастнала и как да намери пътя към себе си и този път нейният път ли е....
Не, няма смисъл, друго уточнение няма да получиш - аз много ясно се изразих защо и заради кого съм сложила уточнението си.
А и твърде ясно съм казала защо не обичам подобни иронични отношения, както твоето към твоето семейство. Твоят пост беше ироничен, не моят първи коментар. Аз се опитах да дам възпитано обяснение защо твоите роднини са дали това име на детето си и получих поедната доза ирония...
Аз нямам никакво "отношение" към непребиваващите в щатите и мисля, че това е ясно всекиму, освен май теб... Ясно уточних, че нямам такова и към "незаконно" пребиваващите там. Твоите комплекси, обаче, откриват такова. Твой проблем.
Ясно уточних и защо уважавам хора като сестра ти и недвусмислено имплицирах защо не уважавам особено хора като теб, които, макар и определено интелигентни, се чудят кои са и що са, и накъде са тръгнали, и всъщност тръгнали ли са... Неща, които би трябвало вече да си си отговорил за годините си, още повече, че имаш семейство и отговорности към него, а то едва ли очаква точно от теб лутането още да продължава...
Комплексите са си твой проблем, не мой.
Ай, как са се сгризкали любимите ми хора в блога! Таничка и Рупани, недейте така! Аз се надявах да ядем заедно пуйка със зеле:)
По темата.
Аз лично не съм никакъв радетел за българското или за каквато и да било националност. Не мисля, че тази принадлежност играе някаква роля в оформянето и отстояването на личността, а именно това са нещата, които ме интересуват.
Братовчед ми живее в Англия и има две деца, които са с небългарски имена. Освен че са небългарски, те са и по две с чертичка между тях – просто такава е модата на имената в момента в Англия. Може роднините в България да си кълчат езиците, като ги произнасят, но имената се дават не за радост и улеснение на фамилията, а на децата. Същевременно и двамата говорят български с баща си, майка им им готви български манджи и им боядисва яйца на Великден... Така че – каквото е приятно и полезно се запазва, а каквото не е – се изхвърля. И за мене това се нарича адаптивност.
Колко жалко....
И не ми се говори за другото.