Малка нощна мисъл
Един чуден зимен сън. Аз съм бяла като чаршаф. На него можеш да напишеш всичко, което поискаш, и то ще бъде вярно. Защото е зима и всичко е толкова временно.
Поглеждам се в огледалото и не виждам никого. Защо ли? Защото аз съм огледалото.
Измисляме си приказни приказки - и те се случват. Бели зимни приказки, щастливи приказки, в които всеки от нас получава по едно огледало.
***
... а докато чакам да се зареди бглога, почти си избрах аватарче!:)
Ако ти си огледалото... А рядко някой се пита какво чувства огледалото. Което ми напомня за легендата за Нарцис...хубав младеж, който всеки ден ходел да съзерцава собствената си красота в едно езеро. Бил толкова заслепен от самия себе си, че веджъж паднал в езерото и се удавил. Край мястото, където паднал, поникнало цвете, което нарекли Нарцис.
Когато Нарцис умрял, дошли ореадите, горски божества, и видели, че сладководното езеро се превърнало в стомна, пълна със солени сълзи.
- Защо плачеш? - попитали ореадите.
- Плача за Нарцис - отвърнало езерото.
- О, не се учудваме, че плачеш за Нарцис - продължили те - В края на краищата ние всички тичахме след него из гората, а единствено ти имаше възможността да съзерцаваш отблизо красотата му.
- Нима Нарцис беше красив? - попитало езерото.
- Та кой друг би могъл да знае това по-добре от теб? - отговорили изненадани ореадите. - Нали от твоя бряг той всеки ден се навеждаше над водата?
Езерото помълчало известно време. Най-сетне отговорило:
- Плача за Нарцис, но не бях забелязало, че Нарцис е красив. Плача за Нарцис, защото всеки път, когато той лягаше на брега ми, можех да видя отразена в дъното на очите му моята собствена красота.
На мен тази интерпретация на легендата много ми харесва. Защото само в очите на друг можеш да видиш своята красота.
И да, крайно време е да си сложиш аватар :)
Teri
Терски, благодарско за коментара! Много точно си ми хванал настроението ... направо се учудих ...
И още си мисля върху думите ти ... супер си!
Терски, благодарско за коментара! Много точно си ми хванал настроението ... направо се учудих ...
И още си мисля върху думите ти ... супер си!