Малка книжка
1.Най-добрият ми приятел е наи-близкият ми човек.
2.Приятел,който не е в нужда се познава.
3.Боже,опази ме от собствените ми приятели;с враговете си сам ще се справя!
4.Приятел е онзи,пред когото можеш да мислиш "на глас".
5.Приятел е онзи,който знае всичките ти недостатъци и при все тях те цени.
6.Единственият начин да имаш приятели е да бъдеш приятел.
7.Приятелите се раждат такива,не стават впоследствие.
8.ЛЮБОВТА се среща много по-рядко от самия гений.ПРИЯТЕЛСТВОТО се среща
много по-рядко от самата любов.
9.И най-вече: Любовта "иска" безкрайно по-малко от приятелството.Безкрайно!
Малка книжка на приятелството в девет точки...
Приятел: Моето второ аз. Моето истинско огледало.
Всеки ще ти съчувства (даже с удоволствие), когато си в беда. Само приятелят ще ти помогне. Само приятел ще се зарадва с теб на твоя успех. Приятел в радост се познава.
Някой се боеше да не натовари приятелите с проблемите си. Изглежда странно, но всъщност колко прав беше този човек: наистина не можеш само да взимаш. Но не беше и съвсем прав, защото и не може само да даваш.
Само че според мен любовта е повече от приятелството, понеже покрай останалите чудесни неща тя го включва, дотолкова, доколкото този, който е влюбен в теб, иска най-доброто за теб, интересува се, грижи се, трепери над теб и всичко това - абсолютно безкористно, както в най-доброто приятелство.
Може би...Но когато любовта се изчерпи?Преражда се?Превръща се в приятелство може би?Приятелството дали се изчерпва?
Не съм сигурна все още.Но знам едно :приятелство ,което е свършило никога не е започвало в действителност.Дали така е с любовта?
Според мен с любовта не е така. Когато си с някой и се окаже в един момент, че не се получават нещата, това не значи, че този човек ти не си го обичал истински, че не си бил влюбен в него и т.н.
Но за приятелството съм съгласна. Може да започне от неприязън, но ако се превърне в неприязън, значи не го е имало.
Преди няколко дни мислих да напиша един пост точно на тази тема:)
И понеже имам една и аз "Малка книжка за приятелството" (май и ти,Аксел-Гърл , я имаш
темата,ако може!Вярвам, че приятелството е много ценно нещо и всеки,който
има поне един много добър приятел, трябва да му го казва не само с думи, но
най-вече с действия и то при всеки удобен случай!Защото тези хора го
заслужават!Те са с нас всеки път,когато имаме нужда от помощ, когато имаме
нужда да споделим радости и несполуки...Накратко:Истинският приятел е
подарък от живота!Надявам се,че и вие споделяте моето мнение:)
Ще избера само няколко от книжката,макар да има много чудесни:
Нищо не може да застане между истиснки приятели. (Еврипид)
Ако не мога да ти кажа какво чувствам, каква е ползата от приятеля?
(Мейкпийс Такери)
Приятелството е хоризонт, който се разширява всеки път, когато го приближим.
(Хейзлип)
Нима не унищожавам враговете си, като ги правя свои приятели?! (Ейбрахам
Линкълн)
Приятелството е единственото нещо на света, в чийто смисъл е убедено цялото
човечество. (Цицерон)
Не върви пред мен, може да не мога да те следвам. Не върви зад мен, може да
не мога да те водя. Върви до мен и просто бъди мой приятел. (неизвестен
автор)
Приятел е някой, който приема миналото ти, вярва в бъдещето ти и те приема
такъв, какъвто си сега. (няма автор)
Приятел е този, който знае песента на сърцето ти и може да ти я запее дори,
когато ти си я забравил. (Дейв Бари)
Истинското приятелство е като здравето. Оценяваш го едва, когато го изгубиш. (Чарлз Колтън)
Когато приятелят ти е в беда, не го питай дали можеш да направиш нещо. Помисли кое е най-доброто и го направи. (Ед Хоу)
Човекът е част от себе си. Останалата част са неговите приятели.
И моят фаворит:
Приятелството е едно сърце в две тела. (Джозеф Забара)
Все има неща, които е хубаво човек да си ги знае:)И да си ги припомня:) Докато е време!Нали?!