Майка ми | BgLOG.net

Вчера намерих време да поговоря по-дълго с майка ми - средностатистическа българска пенсионерка, вече - вдовица.

Винаги съм си мислил, че съм грижовен син, че се старая да й давам всичко, от което има нужда, не само материално, но и в емоционален план. Оказа се, че не е така, че тя въпреки усилията ми, се е чувствала сама. И сега, в иначе безметежния неделен ден, намери начин да ми го покаже...

Вече ми е ясно, че редовното чуване по телефона, и уверението, че "... проблеми няма.." не са достатъчни. И че хората, които са в залеза на живота си имат нужда освен от всичко друго и от усещането, че все още са потребни.

Та, значи, защо не звъннете на родителите си сега, или ще по-добре - да отскочите да ги видите, ако се намирате в един и същи град. После ще е късно.

Коментари

kometa преди 20 years 9 months

Мисля, че повечето хора, които четат и пишат тук, са млади хора и един такъв съвет е изключително полезен. Толкова много средства за комуникация са налични днес, но посещението при близките е незаменим начин на комуникация, на отговорност, на уважение, на необходимо действие спрямо родителите и най-близките ни хора.

Janichka преди 20 years 9 months

Много се радвам, че написа този пост. Всяка майка има нужда от малко признание, от малко внимание и грижи, дори и да не го показва. Тя има чувства и само сама знае колко жертви е правила за децата си.

Аз съм много благодарна на майка ми, която е страхотен човек и дължа много на нея - на много неща ме е научила, дала ми е насока в живота, подкрепяла ме е в трудни моменти, когато съм била сама и когато съм имала нужда от добра успокояваща дума. Тъжно ми е, че не винаги съм й показвала колко я ценя. Но тя не ми се сърди. Само мога да се надявам, че някой ден ще бъда достоен родител....

Mirella преди 20 years 9 months

Определено, майката е незаменим човек. Много дължа на майка ми. Тя е човек ,който дава всичко от себе си ,даже и се пренебрегва , за да ми е добре на мен. Особено сега , когато и аз също станах майка, тя е до мен и ми помага с отглеждането на моя сладък син. Което се оказа доста сложно нещо. Никога не съм и мислила , че да гледаш дете е толкова сложно ,но и много приятно.Чак сега си давам сметка, колко трудно и е било, защото ме е отгледала сма без никаква помощ. Е аз винаги съм се пробвала да и помагам и разбирам и може би затова сме като две сестри-приятелки. Тя е човека, без който наистина немога, разбирасе вклучвам и малкото съкровище Гоги и мъжа ми. Наистина е хубаво човек да намери време за родителите си, те имат нужда от нас.

mishe преди 20 years 9 months

Майката е наистина онзи човек, който пръв те взима в ръце с огромното щастие, което носи раждането. Тя ни кърми, учи ни на много полезни умения в живота, обича ни безрезервно. Аз също безрезервно обичам моята майка, Таня. Но обичам също толкова и баща си, Краси. И съвсем толкова обичам и брат си, Никола, но по малко по-различен начин.

Идеята на коментара ми беше, че не бива да пренебрегваме и татковците. Аз не бих могла да кажа, че някой от двамата ми родители ми е дал повече или по-малко от другия. Двамата са ми дали много и различни неща. Иска ми се, и на мен както и на всички вас, да им показвам достатъчно ясно колко съм им благодарна. Не мисля, че бих постигнала нещо в живота си без тях, без възпитанието, което са ми дали, двамата допълващи се в различните области. Не знам обаче дали успявам да показвам благодарността си като хората. Някак все имам чувството, че не изразявам обичта си към тях достатъчно силно. Това се дължи отчасти на факта, че ги виждам все по-рядко, макар че живеем в един и същи град, София. Не се и чуваме много често, защото в нашето семейство не сме големи телефонисти, нямаме навика да си звъним по 2 пъти на ден. Понякога ми става адски тъпо, че вече е станало късно нощем, а аз съм забравила да се обадя. Толкова тъпо, че чак ми се насълзяват очите. Трябва да им се обаждам по-често, трябва!