Маестрос,приятелю!

Бележката ти май е единственото хубаво нещо за мен тази сутрин! Радвам се, че дивотиите, които пиша понякога харесват на някого-всеки творец,независимо в коя област,се радва на признанието на обикновените хора. Имам няколко награди,радостта от които беше толкова мимолетна,че сега за тях ми напомнят само купите,подредени вкъщи. Но твоята и на други хора оценка ме топли много повече от тях-повярвай ми-всеки коментар на написаното,дори да е от една дума! А относно съветите ти-приемам ги безрезервно. Но в повечето случаи битовизмите ме убиват/както и днес/ и те ме карат да пиша, за да изразя болката си, страданието си. Не напразно един път ви нарекох моите безплатни психоаналитици... Понякога се чудя как още съм жив след толкова преживяни мъки и разочарования. Но,да не те товаря със собствените си проблеми. А стихосбирка със сигурност ще издам-някога. Както и роман,само да съм жив до тогава. Утре ставам на 40, а като погледна назад- животът ми се оказва пълно разочарование - не само от себе си, но и от многото хора,които са ме предали след като съм им направил добро... Може би наистина Земята всъщност е Адът, където пребиваваме да да изкупим греховете си от друг живот... Лошото е, че продължаваме да грешим дори в Ада - щеше да е смешно, ако не е трагично...

Извини ме, че пускам това в блога си - искам да кажа на всички, че си мой приятел - дори и никога да не се видим.

И да те помоля още веднъж да забравиш обидата и да се върнеш - мисля, че липсваш на много хора тук!