Магията на Коледа

  Погледна часовника – показваше 20:30, погледна масата, погледна семейството си, красиво украсената елха и не почувства нищо. Отдавна на този ден не се чувстваше по-различно. Магията на Коледа просто беше изчезнала. Не си въобразяваше, наистина беше така. И тази мисъл я цапардоса като снежна топка. Гледаше семейството си как се храни и обсъжда болезнено нашумели теми. Коледа не беше същата, такава,каквато я помнеше от дете. Е, вярно на 18 не беше кой знае колко голяма, но достатъчно, за да не чувства онзи, познат й от детството, дух на Коледа. Искаше да разбере „Защо?”. Веднага отхвърли варианта, че е поради факта, че не вярва в Дядо Коледа, тя никога не бе вярвала истински. Още от 2 клас знаеше, че баща й слага подаръците под  елхата. Сети се даже как с брат си дебнеха, през съвсем леко открехнатата врата, баща си и чакаха да видят как ще сложи подаръците под елхата. „Най-забавното беше, че така и не успяхме да го хванем.” Родителите й я изгледаха. Усети, че се бе засмяла на висок глас. Та, тя изключи варианта „Дядо Коледа”. Но тогава „Защо?”. Може би трябваше да приеме този факт без да задава въпроси, а може би нейният въпрос просто нямаше отговор. Като онези вечни въпроси, които са затормозявали поети и философи... Почти не беше докоснала вечерята си. Сети се за разговора с една приятелка, която напълно споделяше чувствата й. „Може да е масов синдром. Май ще трябва да се примиря.”Ала не искаше. Искаше да се бие със снежни топки, да прави снежни човеци, да няма търпение да дойде Коледа не заради ваканцията, а заради самата Коледа. „ А сега даже и истински сняг няма.” Всяка година украсяваше елхата с вкус и удоволствие, правеше коледни сладки, пееше си песнички, но сякаш нищо не помагаше. И всяка Коледа се надяваше следващата да е различна.

  Не усети кога стана 12. Беше време за подаръци. Дядо Коледа не бе с брада и с червен костюм, а беше жена с руса къдрава коса – да, това беше майка й, каято носеше празнични пакети. Дойде и нейният ред. Разбира се, зарадва се икрено на подаръка, защото получи това, което искаше. Нали имено тя каза на майка си какво да й купи. Дванайсет часа мина. Мишел си легна без отговор на вечния си въпрос. Ала имаше надежда, че следващата Коледа ще е различна, че Магията на Коледа ще се върне, че тази магия няма да се изгуби по трасето от Северния полюс до апартамента им. Заспа с мисълта, че поне има над какво да размишлява и другата Коледа...