27.12.2019 Balgarionn 378 прочитания

„МИЗИЯ ТУК Е И БЪЛГАРИЯ” или за „Картата НА Свети Йероним”



„МИЗИЯ ТУК Е И БЪЛГАРИЯ”,
ЗА „КАРТАТА НА СВЕТИ ЙЕРОНИМ”


Сред световната научната общност тя е известна под това име – „карта на Йероним” (фиг.1). Изработена е през дванадесети век и това е известно отдавна. Дали картата е копие на по-стара карта или е съставена по описание си остава въпрос. Единственото реално е самата карта и информацията на нея.
Първата особеност е, че става въпрос за антична карта – така е замислена и така е изпълнена – на нея са изписани над 240 наименования на народи и страни, характерни за времето до четвърти век включително – наред с Константинопол тук са указани архаични названия като аримаспи, гелони, алиподи, но няма нито едно название на народ през и след периода на великото преселение (хуни-скити са зад Каспийско море). В Готия, употребено от Орозий в четвърти век, са гети (Gothia & Gete) – в дванадесети век не биха поставили там гети.
В дванадесети век, когато е изработена „картата на Йероним”, България е под византийска власт. Мизия е преименована в „тема Парастион” (971 г.), с център Дръстър; втората тема е бившата Самуилова държава, наречена тема България с център Скопие. В дванадесети век и Мизия не е Мизия, и името България е на друго място. Това също показва, че авторът на картата е изписал карта „за друго време”, а не за дванадесети век.

Надписът „Мизия, тук е и България” на картата изглежда като абсолютен анахронизъм, нещо добавено допълнително. Това е така, ако липсват други подкрепящи факти за противното. Не липсват, тук ще посочим само няколко:

1. Не е известен източникът, който Ортелиус ползва през 16 век (фиг.2), но на своя АНТИЧНА карта той изписва името БЪЛГАРИ на територията на Мизия. Наистина, странно е наред с имената трибали, кробизи, троглодити и обуленси да се прочете името БЪЛГАРИ като част от ГЕТИТЕ. Но известният картограф го изписва там.

2. Йоан Никиуски, описвайки сраженията на Виталиан Тракиецът около 513 г., пише, че след едно сражение Виталиан се оттегля в провинция България. Това сведение е оспорвано само по една причина – то съществува в препис на староетиопски, а „никой от българските историци не знаел староетиопски“. Това е вярно, но е вярно и твърдението, че няколко европейски историци превеждат съобщението, защото текстът е ясен и четлив. Прòчитът на името е Wë-l-gâ-r-yâ и не буди съмнения.

Реклама
3. Какво би могло да представлява името България на територията на Мизия? Може би обяснение на факта е написаното от неизвестен автор в „Худуд ал-Алам“ („Граници на света“), географски трактат от 982 г. Българите според трактата „живеят в планината БУЛГАРИ, на северозапад от Рум (Византия)». Коя е тази забележителна планина в региона на Мизия, ако не Балкан, в миналото Блкан с население Блкани, Блаканци, Блкари, Блгари и територия Блгария. И днес в Кабардинобалкария смятат, че са българи; коренът на тяхното име е Балкан. Нека припомним, че българските историци охотно използват и конструкциите на Анания Ширакаци който пише в VII век за Дучи-булкар, Чдар-болкар, Олхонтор (eкн) – блкар в смисъл „българи“.
Името Балкан е документирано в 12 век, но то на балканите НЕ ОЗНАЧАВА ИМЕ НА ПЛАНИНА, а означава МЕСТНО НАЗВАНИЕ ЗА ПЛАНИНА, всички планини в България са и балкани.

4. Наименованието Стара Велика България по време и място съвпада с съществувалата от II до IV век Черняховска култура или територията от „Именника на българските князе”, където те „князували”, оттатък Дунава”. Съвпада по време и място с „селищата на българите” на Йордан.
Известни са двойките Малка Склития – Голяма – Скития, Атична Гърция - Магна Гърция, Мала Азия – Голяма Азия и т.н., където под Голяма се разбира вторично завзетата външна територия, за разлика от исконната, първичната. Ако Голяма България са земите на балканската бежанска общност, наричана днес Черняховска култура, то исконната, първична България трябва да се търси на Балканите преди четвърти век.

В публичното пространство в интернет се появи публикация с идеята, че в дванадесети век е съществувала тенденция да се добавя поправка „България” там, където се появи името Мизия (фиг.3) Това обезсмисляло „картата на Йероним”. Основание е един текст на Орозий от девети век, върху който над „Мизия” е добавено „сега тук е България”. НЯМА такава тенденция - един надпис не прави тенденция; не се обръща внимание, че смисълът на двата надписа е противоположен – „Мизия, тук е и България” (територията България, без ограничение във времето), а другият конкретизира: „тук СЕГА, в 12 век, е държавата България”.
За повече по проблема виж:
https://www.academia.edu/…/%D0%91%D0%AA%D0%9B%D0%93%D0%90%D…

Петър Георгиев
Реклама

Коментари