МЕДИТАЦИЯ И МАНТРИ СВАМИ ВИШНУ ДЕВАНАНДА 1

============ .................................... Механизъм на ума
В търсенето на щастие човек се обръща непрекъснато към външни обекти и събития. Той мисли: "Искам тази кола", "искам тази служба", "искам да живея в Аризона - тогава ще бъда щастлив". След придобиване на желания обект умът за кратко време се успокоява, за да насочи щенията си към нова играчка и да търси удоволствия другаде. Но външните обекти никога не донасят щастие. Човек може да натрупа материални ценности, да достигне положение в обществото и да има вила, ала умът му е все един и същ. Удоволствието идва от подхода и отношението към външния свят, а не от самите обекти. Всеки преминава през по-леки или по-трудни периоди от живота си. Когато човек посреща пречките с ведър ум, той живее по-щастливо.
Следователно предизвикателството е да се достигне контрол над вътрешния мир. Умът непрекъснато разговаря със себе си - припомня си минали събития,като ги пренарежда с по-добър сценарий, планира бъдещето, преценява "за" и "против" за разни неща. Като методично забавяме непрекъснатото му бърборене, вътрешния диалог и се фокусираме върху положителни и възвисяващи обекти, е възможно да започнем да разбираме механизма на психиката и да заживеем по-ефективно.
Но умът трудно се опитомява. Съществуват безброй теории за неговото действие, но умствените процеси на човека са сякаш все още неуловими. Защо толкова често изпадаме в едни и същи разочарования и се изправяме пред едни и същи проблеми? Свободната воля наистина съществува, но само когато я използваме, за да скъсаме с навиците си. Говорим, че имаме свободно общество, но всъщност човек е обвързан от собствените си желания и емоции. Погледнете приятеля си, който от години се кълне: "От утре ще спра цигарите". Той наистина иска да се освободи от този навик, но му липсва необходимия контрол над ума.
................ Самскарите не са непременно отрицателни. В ума може да съществуват бразди, които възвисяват, и други, които погубват. Непосредствената цел на медитацията е да създаде в ума нови, положителни канали, и да заличи онези, които са разрушителни. Това е напълно научен процес, като в същото време целта е духовна. Не е достатъчно да елиминираме отрицателното. Трябва да се стремим да развиваме любов, съчувствие, услужливост, радост, любезност и многото други качества, които не само правят живота на човека щастлив, но и които човек излъчва за другите.
Всеки иска да бъде най-добър. Всеки би желал да мисли, че е идеален. И въпреки непрекъснатите си решения човек все открива колко пъти е под нивото, на което би желал да е. Причината за това затруднение е ахамкара - егото. Шри Шанкара, един от най-големите мъдреци, съществували някога, във "Вивекачудамани", казва: "Причината за нещастията е егото, причината за лошите неща е егото - няма по-голям враг от егото." АХАМКАРА е причината за всяко обвързване и основна бариера за изживяването на вътрешната Реалност.
Егото е само претендиращият аспект на ума. То е, което разделя индивида от единство с другите и със самия него, понеже егото утвърждава правото на аза. Ахамкара е най-голямата пречка към спокойствието, защото именно тя занимава ума с това дали сме добре или зле, дали имаме повече или по-малко, и дали сме по-силни от другите или не. Нейни прислужници са желанието, гордостта, гнева, заблудата, алчността, ревността, страстта и омразата. Егото е най-трудният за контролиране аспект на ума, защото природата му е такава, че то мами, дори когато човек се опитва да го контролира. То е онази част от съществото, която най-трудно се поддава на контролиране.
Чрез медитацията се наблюдава играта на ума. В началните етапи може само да се опитваме да разберем как егото непрекъснато утвърждава себе си. С времето игрите му ни стават все по-ясни и започваме да предпочитаме спокойствието на доволството. Когато егото бъде подчинено, енергиите могат да бъдат конструктивно използвани за лично развитие и в служба на другите.