МАРТ, МАРТ, МАРТ...

                          М А РТ, МАРТ, МАРТ...

Март. Мартенски дни. Мартенско време.

Мартенски сняг вали и мартенски гълъби се гонят със снежинките.

Март, Март, Март... Мартенски празници като броеница.

Кръстосват се снежинките с цветовете на дърветата.

Зимата и пролетта се борят, но не за надмощие, а просто за смяна на властта. Гладиаторска борба. Боговете на сезоните мерят своите сили.

Мартенско време. Борбено време.

Ах, тази борба! Тази вечна борба!

Не спира и не спира...

Март, Март, Март... Мартенски живот. Мартенско време. Време за борба... Време за мартеници разноцветни и мартини сухо, и сухо, и сухо...

Изпий, приятелю, последното мартини! И преглътни последните снежинки. Натори си душата с последната зимна манифестация. Посей снежинките там, че дойде ли лятото – да не се разложи душата ти от жегата. Акумулирай я със  студ. И да не забравиш... Балирай снежинки и в склада си отзад. Нека има... Баба ми казваше „от имане глава не боли”. Не боли, не боли... ама то зависи от имането.

Март, Март, Март...

Март и снежинки. Снежинки и Март.

Мартенски сняг.

Мартенски петък.

Мартенски                   / избери си сам/

А аз... пиша ли, пиша... мартенски... глупости. 

Защо ли?

За да не изоставам от природата, за да бъда с природата, за да стана част от природата. Част  от времето – каквото е то, такава съм и аз.

И всички сме малко трала ла... по мартенски.