Лятото в мен

Ето, лятото пристига -
с пясък, с морски аромат...
..., но сякаш нещо не достига
да приема този постулат.

Вгледах се в себе си, във вкъщи -
всичко бе нормално!
Само отражението ми се мръщи
и е някакси безплътно, материално.

За да разбера защо съм тъй непълноценна,
свих се в свойта самота...
... и след миг, в душата ми безценна,
зейна процеп на полуотворена врата.

Ясно! Липсва нещо!
...и какво е аз ще рабера!
Ето, става по-горещо,
а през вратата влезе светлина!

Светлината беше твоят поглед ведър,
който се разхождаше по моята снага...
О т устните ти се изплъзна дъх на кедър,
а светлината изцяло се разля.

Ръцете ми се впиха като паразити в твойто тяло
и сякаш ток разтърси ме тогаз...
Почувствах как превръщаме се във единно цяло...
и с някаква охота, мълчаливо тръгнах си към нас.

Удома, стаята бе пълна с светлина,
а вратата беше веч отворена докрая...
...и от нея се прокрадна тихо твойта топлина,
и отнесе тя душата ми във рая.

Ето, лятото наистина пристигна -
с пясък, с морски аромат...
..., но вече нещото достигнах
и с радост ще приема този постулат.