Любовта може ли да спаси света??? - глупости!
Това е! Какво да ви кажа? Писнало ми е да ни дават такива теми за есета(и то по френски все!). По изчанчено от това няма на къде! Човек попада в хиляди капани, за които бих искал да разговаряме, но малко по-надолу. Тази тема(заглавие за есе) според мен е за хора, които следват философия - просто трябва да си прочел много философски книжки, за да може да се аргументираш. Аз имам само лаическа представа за различните философски теории, но много ми се иска да покажа абсурдността на тази тема.
Та нека да започнем. Аз като един Федър ще си задам въпроса: "Какво е любовта?"
На прима виста ми идва отговорът чувство. Отварям тълковният речник и ето ги определенията:
Чувство на самоотвежена и силна привързаност към някого, основано на кръвно родство, приятелство, разбирателство.
Добре! Значи това, което казах е вярно! Но какво подяволите е чувство?
Според речника: 1. Психическо състояние, предизвикано от външни въздействия; душевно преживяване, емоция.
2. Способност да се разбира някакво въздействие: усет, съзнание.
Смятам, че второто определение е по-подходящо ако трябва да го свържем с любовта. Любовта е въздействие. Добре но какво е въздействието за тялото? Това е серия електрически импусли познати на мозъка ни. Нали така?
Добре! Как вие описвате сладкото? Дали чувствате същото като мен когато шоколад се разтапя в устата ми? Дали синият цвят е такъв какъвто аз го виждам? Ясно е, че светлината се движи на някакви вълни, ясна е и границата в която е синьото, но това не означава, че тези вълни се възприемат по-един и същ начин от мен и вас. Аз не съм измислил думата синьо, а съм я възприел. Това означава, че синьото, което ние виждаме може да е различно за всеки. Защо? Пример: гледаме снимка и питаме: "Какъв е този цвят?", отговор: "Син". Но преди нас човекът, който ни е дал отговора е питал някой друг и този някой друг му е казал, че това е синьо. Нищо не ни гарантира, че това което наистина виждаме и изпитваме е реалност.
С тези неясни слова по-горе исках да кажа, че е невъзможно да се определи любовта! Как? Как можете да опишете чувство???
В такъв случай заглавието трябва да се перифразира на: "Чувството може ли да спасис света?"
Но кое чувство? За едни добро е едно, за други други. След като няма универсално значение на думата чувство, оттам следва и, че няма уневерсално определение на думата любов!(не че казах нещо ново). От по горният ред пък следва, че след като няма универсално определение за любов то ние не можем да напишем есето, защото никой няма да разбира за какво говорим и не бихме могли да убедим никой в твърдението си.
Това беше. Някой схвана ли за какво говоря? :)
написал си домашното си, само го преведи на френски:) хм, интересни теми ви дават, сигурно искат да мислите:)
Хехеххе! Не само схванахме, ами и се посмяхме! :) Искаш да минеш метър :) Без слаба оценка. Даже с висока :) Ще минеш! Много интересно разсъждаваш. Към този въпрос никога не би ми и хрумнало даже да подходя по този начин. Аз минавах метър със смешни стихотворения. И на всички им ставаше забавно и често съм се измъквал така :) Голяма тръпка беше.
Абе какво да ви кажа? Въобще не съм си написал домашното. :)
Значи като пишем есета си има лимит от думи и това е 250! Моето ги надвишава. Второ въобще не отговаря на въпроса :)
Но въпреки всичко го принтирах и го дадох на госпожата ми като и казах. Понеже винаги ви критикувам темите и имам чувствуто, че никога не разбирате защо съм ви го написал ето тук :)
Та тя го прочете пред целия клас и каза: "Личи си, че човека може да мисли." :)):):):) Готин коментар, нали? :)
Но също така ми каза, че не бива да се бунтувам толкова срещу нещата, които ни задават в училище. Това било едно просто есе и ние много лесно сме можели да го напишем.
Защо се бунтувам ли? Защото ни карат да сме посредствени! И това не е само по френски, това е по всички предмети. Защо мисля така? Ами как може човек с 250 думи да изкаже някакво твърдение? Без думи няма мисъл. Като са питали Айнщайн как прави теориите си той отговорил - представям си фигури и математически формули. Добре но след като говорим за абстрактни понятия няма как да си представяме фигури, трябват ни думи, за да се изразим. И след като тези думи намаляват то по такъв начин мисълта ни се осъкатява.
Ето това е хора. Няма как да го напиша това на френски и да го предам - не се вписвам в условията.:(
All I'm offering is the truth nothing more!
Много си прав. И мен ме дразнят тия ограничения в обема. Аз някои неща мога и много кратко да ги изразя, мога и много надълго.А с тия ограничения трябва или да режа, или да разтягам локуми!!! Отвратително! :(
ПОМНИ СВОЯ РОД И ЕЗИК
ми напомня за един филм. Както обикновено не помня заглавието му, но екранизацията е на Hollmark Channel. Та в него става въпрос за един дом за слепи деца, деца, които са си изгубили зрението още при раждането си. И учителката в интерната имаше особена привързаност към едно от тях. То я разпитваше за това как изглеждат животните и как изглеждат цветовете. Тя му обясняваше описвайки ги с думи, посочвайки различни височини или давайки му пример с нещо познато. За това как той си представя зеленото например, набутвайки под носа му стръгче прясна трева (,тоест опита се да му го представи, карайки го да използва останалите си сетива). В последствие и тя ослепя, а той й каза, че й завижда, защото тя поне има спомени (цвят и форми), а той живее в мрак от рождение и никога няма да има ясна представа, за вида на нещата, защото образите в главата му са само плод на въображението му.
*ИВА*