Любовта, женитбата и всичко останало...

Хахахахаахахахах :)

  Извинявам се на всички (особено на Theodorus :))), че коментарът ми ама хич няма да е по темата, защото не смея да изразявам категорично мнение по въпроси, за които и аз не съм съвсем сигурна…  Кое точно е любов, и кое влюбване, кое е привличане, кое привързаност и т. н. Къде свършва едното и къде започва другото. И мисля, че двама души биха определили едно и също нещо по различен начин, в зависимост от чувственост, емоционалност, интелект. Та, тази новина за 117 годишния дядо ме подсети за един виц. Съжалявам, ако на някой му прозвучи банално. Вицът е за това, как се прави реклама върху надгробни плочи :

Първи гроб, с надпис :

Тук почива сър Еди кой си, живял до 100 години, защото е пушил само цигари “Marlboro”.

Втори гроб, с надпис:

Тук почива сър Еди кой си, живял до 110 години защото е пил само шотландско уиски.

Трети гроб, с надпис :

Тук не почива никой, защото баща му е използвал японски презервативи.   :)

За линка към разказа с последвалата дискусия не ти се сърдя. Как да ти се сърдя? Ти даже ми правиш реклама :)))

Още мисля върху дискусията, която, както всичко в живота, завърши с неочакван край. Ако ти и аз сме се усмихвали на коментарите и снимките, за останалите участници  спорът е бил изцяло сериозен, без хумор и закачки. Да, но ние с теб се познаваме и в реалния живот, и на нас затова ни е лесно. А за останалите хора в интернет сме непознати и лесно можем да създадем грешно впечатление за себе си у тях. Под „грешно” разбирам да им се сторим или по-симпатични, отколкото сме в действителност, или по-антипатични.

Струва ми се, че грешното впечатление се дължи на собствения прочит на чуждия текст. Мислено читателят влага своя интонация в него и това в известна степен може да промени смисъла му. Освен това всеки човек има свое чувство за хумор, което може да си остане неразбрано от някои събеседници.

Странен изглежда последният коментар на анонимен потребител, в който той говори за свещен съюз между Кралицата и Принца. Колко грешна представа си е изградил човекът от прочетеното! В действителност се случи точно обратното.

А за любовта ще продължа да отстоявам мнението си. Случаят с дълголетника не е в разрез с моите убеждения, а напротив – подкрепя ги. Ще се мотивирам.

Ето какво се казваше за стареца:

На въпроси относно тайните на дълголетието той отговарял, че никога не се е женил и не е увреждал нервната си система на семейния фронт, макар да не е бил безразличен към нежния пол.

За мен човекът е обичал, влюбвал се е, но не се е женил. За съжаление бракът в много голям процент от случаите се превръща в убиец на любовта. Само при високо стойностните хора той е реално развитие на любовното чувство. Не бива да забравяме, че любовта е твърде крехко, нетрайно, ранимо, преходно чувство. Вече я описвах и не искам да се повтарям. Тя изисква специални нежни грижи, за да не загине, и особени умения, за да оцелее по-дълго.

Дълголетникът, според мен, я е имал в живота си и й се е радвал. Не се е женил, за да я запази за по-дълго време. А може би е искал вечно да я притежава. Кой знае... :)

Куини, то всичко подлежи на тълкувание, но да не изместваме същността. Сложих този постинг като шега, намигване за мъдростта на дълголетието. Вместо това представителки на нежния пол съвсем сериозно /както и ти отбелязваш/ бързат да напишат минуси на постинга, да защитят отново своята "светая светих", дори от хумора. Щом толкова му е нужна на някой любов - нека да я намира, отглежда, възпитава. Ние-скептиците като въпросния човек, не че няма да обръщаме внимание на нежния пол, не че няма да имаме и деца, но не се връзваме на легендата. Пък знаеш ли - можем да живеем по-дълго и по-добре без илюзията. /аз едва ли - отдавна се ожених!/

Аз писах плюсче, независимо че сме на различни мнения. Основанията ми за него са именно намигването към темата и хумора, с който си написал постинга.

Недей да си мислиш, че минусите са дадени точно от дами. Нищо не се знае. Тук, при нас, "совите не са това, което са". :)

П. П. Всъщност, откакто влезе този вид преброяване, все се замислям колко са гласовете. В твоя случай са 4 плюса и 2 минуса.

Ако питате мен и бракът и моногамията трябва да изчезнат от речника. Много безмислени понятия. Жениш се, раждаш си дете и после мъжът ти зачезва с първата срещната фуста. Или втората. Голям праз, че си женен.
Вярно, трудно приложимо е, защото всички искаме сигурност и спокойствие, ама то, то е толкова виртуално, че по-виртуално няма как да стане. Просто да се примирим с истината и толкова.

denijane, познавам поне пет двойки млади хора, които живеят от години заедно, имат деца и не са разписали в гражданското. Вероятно тази практика става все по-разпространена, въпреки традиционния патриархален консерватизъм на нашето и предишните поколения.Съпругата ми следва право и обясни, че нещата отдавна са решени юридически с предбрачно споразумение, след което не е задължително да следва брак. Пък после ако има изневери, неразбирателства, несъвместимост /както се опасяваш/ - "Ей ти куклите, дай си ми парцалките по договореното!" и край.
Това не е толкова романтичен, влюбен вариант, но доста практичен и съвременен. А знаете ли колко е първоначалната такса за развод в момента? Който познае, обещавам да го почерпя!

Първоначална? Че колко са?
Или като се разведеш веднъж, втория път си на промоция ? :):)

Примиряването не е проста работа. Аз не мога да се примиря с евентуалната версия на действителност, която ти предлагаш. Аз пък искам да се оженя и да не мисля дали еди-кой-си ще забегни с някоя фуста. А - и искам на епитафията му да пише:
Тук почива Еди-кой-си, който умря млад и красив, защото имаше млада и красива съпруга.

Сериозно - ще си се боря за моята капчица сигурност и понеже  си падам малко романтичка, вярвам, че е възможно бракът да има и неречниково значение...

Първоначална се нарича задължителната държавна такса, която се внася още при подаването на молбата за развод. След първоначалната такса се плащат още сума съдебни разноски и хонорари на адвокатите. Размера на държавната такса вече е космически! Не вярвам някой да уцели, но опитайте! Държавата те кара доста да помислиш преди да се разведеш. То и затова сума хора отдавна живеят разделени, но още се водят семейни.

 Светлина, изборът си е само твой!  Извини ме, но бракът не е преди всичко любов. Той е ясна сметка, която включва всичко - чувства, разум, психология на съвместимостта. И като не си направиш добре сметката, после я плащаш цял живот. Ако е вярна - живееш наистина хармонично. Бракът има куп недостатъци и сума предимства. И си остава нй-трайната форма на съвместно съществуване досега.

Светлина, и аз съм романтичка. Просто не мисля, че бракът освен заради самата сватба и бялата рокля и т.н. е романтичен. Денят след като си изтрезнял от сватбата и отиваш на работа е съвсем същия като преди това. Няма промяна.

И ето, ти пак казваш-аз пък искам мъжът ми да не бяга по фусти. Ами точно това е, никой не иска, искаме да заковем нашият човек до себе си и да сме сигурни, че това ще е завинаги. Да обаче завинаги няма. И няма окови, които да удържат този който жадува свобода. И хората не се променят заради една хартийка. Ако се обичате, сте заедно, когато любовта изчезне, нищо не можеш да направиш освен да поревеш или да го застреляш.Което няма да ти го върне. Ако любовта остане и е истинска, ще бъдете заедно завинаги.
Просто бракът не служи за нищо. Да, ако има някакви данъчни облекчения или за общата собственост или за медицинска отговорност, ок, има смисъл. Но повечето от тези могат да се ползват вече и без да сте женени. Ами тогава защо да си правиш труда. Освен за сватбата де, която признавам си изглежда велико изживяване :)

Съгласна съм, че има нещо величествено в това да се омъжиш за някой и той да е "твой". Само че истината е, че той ще бъде твой дотогава докато той реши. И че това няма никаква връзка с брака.

Не знам, аз няма да спра да се ядосвам на манията за притежаване, която хората оправдават с любов. Бих казала, че това е по-скоро мания за собствена сигурност, отколкото каквато и да е форма на любов към другия. А колкото и да се извращават идеите ни, реалността си остава една-няма външен фактор, който да може да промени вътрешното ни самоусещане. Не за друго, а защото никой външен фактор не е завинаги. В най-добрия случай, смъртта разделя и пак оставаш сам. За 1, 10, 30 години? За 50? Никой не знае. И кой тогава ще те кара да се чустваш добре? Сам/а си. Можеш само да се надяваш да си първата. Ама това не е точно качествена надежда. Истината е, че преди да свикнеш да бъдеш сам/а и да си доволен от живота си, любовта може да бъде само някакъв наркотик. При това краткотраен. Относително казано.

Да не говорим, че след като мозъкът ти излезе от влюбването, приоритетите стават различни, както Светев каза-остава сметката-дали можеш да разчиташ на този човек, дали споделяте еднакви интереси, дали умеете да бъдете сами, когато сте заедно, дали можете да създадете нещо, което е повече от вас. Това си е една съвсем практична сметка. Но в тази сметка не винаги всичко е идеално и няма как да бъде. Човек трябва да избере кое е задължително и кое може да преживее и да реши другият "става" или не. И така.

Точно затова започвам да мисля, че и моногамията е глупост. Защото е един вид ограничаване. А любовта трябва да е повече от секса. Сексът е телесна потребност, любовта е духовна. Което не значи, че заради любовта трябва да пренебрегваш тялото си (нито пък че тялото трябва да оправдава всичко). А просто че любовта трябва да е над всичко. Не, аз не живея така, защото все още не знам колко точно е силен егоизма-не само чуждия, а и моя. Но ако открия, че има начин това да проработи без да има наранени, няма да се поколебая.
Любовта е живяла твъде дълго в окови, тя трябва да бъде свободна, за да бъдем всички ние свободни.

По-въпросът, че бракът е най-дългата форма на съжителство-ми то не че е имало много други или че допреди 30 години си имал осовен избор...Само бъдещето ще покаже как ще еволюира обществото ни. Ако живеем 200 години или повече, дали продължителността ще ни е основният параметър?

Пропуснах май да спомена за сроковете на разводите. При нормални обстоятелства - около 3 години. При протакане от едната страна, може да сестигне до 5,6 години. Как се съжителства през това време? Не ми се мисли...
Тъй че женете се, може би това е най-нормалното нещо на света. /Въпреки че столетника не го е направил!/. Но denijane е права. Мислете постоянно и за мига отвъд романтиката, в който свалила булченската рокля, трябва ежедневно да делиш живота си с избрания човек.