Любов и вино....
http://vbox7.com/play:f0109643
Някога, някога
толкова някога
колкото девет лета
на някаква уличка
с няколко думички
спря ме веднъж любовта.
Беше наистина
толкова истинска
колкото може да е
слънцето весело,
старата есен,
старото тъжно небе.
Весели есенни кестени блеснали
ръсеха светли следи.
Златни, квадратни, невероятни -
изгряваха вредом звезди.
Странно тържествена, жертвена, женствена
беше земята под нас.
Бяхме ний истински, искрени, искащи,
мислещи само на глас.
Може би времето,
може би временно,
може би от възрастта -
няма ни улички,
няма ни думички,
няма я в нас любовта.
Може би някъде, някога, в някого
пак ще се влюбим, нали?
Нещо ще искаме, нещо ще чакаме,
нещо пак ще боли.
Колко естествено, просто наследствено
дойде при нас трезвостта.
Весели есенни кестени, де сте вий,
де е сега любовта?
Някога, някога,
толкова някога
колкото девет лета
на някаква уличка
с няколко думички
спря ме веднъж любовта...
Недялко Йордановтолкова някога
колкото девет лета
на някаква уличка
с няколко думички
спря ме веднъж любовта.
Беше наистина
толкова истинска
колкото може да е
слънцето весело,
старата есен,
старото тъжно небе.
Весели есенни кестени блеснали
ръсеха светли следи.
Златни, квадратни, невероятни -
изгряваха вредом звезди.
Странно тържествена, жертвена, женствена
беше земята под нас.
Бяхме ний истински, искрени, искащи,
мислещи само на глас.
Може би времето,
може би временно,
може би от възрастта -
няма ни улички,
няма ни думички,
няма я в нас любовта.
Може би някъде, някога, в някого
пак ще се влюбим, нали?
Нещо ще искаме, нещо ще чакаме,
нещо пак ще боли.
Колко естествено, просто наследствено
дойде при нас трезвостта.
Весели есенни кестени, де сте вий,
де е сега любовта?
Някога, някога,
толкова някога
колкото девет лета
на някаква уличка
с няколко думички
спря ме веднъж любовта...
Червено вино
от чаша запотена,
събрало топлина и слънце на плодородната земя,
с любов , от ласкави ръце сътворено,
блести с рубинени кристали в нощта.
Отпивам глъдки,
стоплят ми душата, игриви пламъци танцуват в мен!
Трептя от виното, аромата,
пулсира във вените огън нестаен.
Две ръце...и жадни устни
допиват виното с любов,
от чашата на малки глътки,
за да им стигне-за цял живот!
Ев. Мавродиева
от чаша запотена,
събрало топлина и слънце на плодородната земя,
с любов , от ласкави ръце сътворено,
блести с рубинени кристали в нощта.
Отпивам глъдки,
стоплят ми душата, игриви пламъци танцуват в мен!
Трептя от виното, аромата,
пулсира във вените огън нестаен.
Две ръце...и жадни устни
допиват виното с любов,
от чашата на малки глътки,
за да им стигне-за цял живот!
Ев. Мавродиева
Честит празник! Честито на влюбените и на ...пияните от вино и любов!
Честит празник! Желая ти много щастие и любов!
Бъдете влюбени,чувствайте се влюбени и нека бъдат влюбени във вас!!!
Професоре, благодаря ти, далеч съм от поезията, но сега се развълнувах, а поезията на Недялко Йорданов ми напомни, за студентските години, когато беше Трендафил Акациев и беше написал "О спирка" /О Шипка/ отнася за спирката пред строителният техникум "Хр. Ботев". Сутрин се образуваше огромна опашка за автобуса за телевизионата кула/ там беше цялата телевизия/ и Дъвеница. Тогава в Дървеница бяха само Лесото и ХТИ. Чакахме на опашката да се нареди ТВ говорителката Ани Цонева, тогава така се казваше. Много сладка беше. Всеки я пропущаше на опашката и ако имаше късмет в рейса да бъде зад нея .... Стихотворението "О спирка" беше олицетворение на битката да влезиш в рейса, задната врата никога неможеше да се затвори. Сега станали ти ясно, защо беше късмет Анито да бъде в рейса пред теб. До колкото си спомням и аз не веднаж съм бил щастливец.
Само българин може съчетае такива два празника т.е. ЛЮБОВ и ПИЕНЕ.
Е, хайде, догодина, до амина...