За втори път се опитвам да оправя резюмето на поста ти. Тоест, онова, което се вижда на главната страница. Нека в него да остане една картинка, но да е по-малка.
Аз никога не съм се оправял особено добре със снимките на това място, знаеш :) И макар че начинът за качване на снимки вече е доста по опростен и еволюирал от близките две години, то отново бая се поизмъчих, дано да съм успял да направя нещо де:)
Любимите ни детски книжки остават в съзнанието ни не само с написаното.Като че ли не обръщаме внимание на илюстрациите .Картинките , които са останали в съзнанието ни връщат много често към милите детски спомени.Трябва да помним и художника на илюстрациите,нали.Като малък никога не съм обръщал внимание на името ,но вече като голям, да ,и ги помня.Сечко тази книга не съм я имал, провери ако обичаш на кого са илюстрациите.Аз много харесвам Любен Зидаров.Имам книжки от него нарисувани.
Ген, художникът на тази книжка се казва Хосе Санча и е испанец. Явно и в моите представи неговите рисунки са се вплели в стиховете на Родари, защото когато си купих преди няколко години "Небето е на всички" доста по пълно изнание на стиховете за деца на Джани Родари, все нещо не ми достигаше , нещо недоловимо което явно рисунките са добавили, но и сега когато се сетя за Джани родари се сещам за тази му книжка, която пазя от своето детство, за моите деца (ако даде бог де).
Не е лошо и вие да си поразгледате библиотеките, кой знае какво може да изскочи, хубаво нещо са спомените :)
Прибираме се снощи с дечко /щерката/ от детско парти /децата обичат тази дума за разлика от мен/, влизам в Бглог-чето да направя едно кръгче с моторетката /виртуална разходка/ и...от монитора ме гледа "моята" книга /"Продавач на надежда" на Джани Родари/.....
За част от секундата ми мина мисълта дали да не отскоча до другата стая и да проверя на място книгата стои ли си там, при другите книги, или е влязла в нета без позволение докато не сме си били у дома.
Сега сериозно!!! Книгите на Джани Родари са ми настолни в работата, а Джани Родари - "настолен писател". Неговата "Граматика на фантазията" помогна на много деца да отключат речниковия си поток...Песента за надеждата я пеят всички деца с които работя. Малката нула е любимка на всички, а "Пътуването на възрастни лица, непридружени от деца, строго забранено!" - често се чува от детските уста.
Творчеството на Джани Родари е една необятна детска вселена, която има какво да каже и на днешните деца...
Намерил е най-прекият път към детските сърца - от нереалното и измислицата към реалното и действителността. Неговата "Шарена шапчица" е харесвана от децата, защото от забавния поглед към традиционната приказка в един момент се дава така необходимата възможност на децата да пофантазират и да се чувстват съавтори на детския писател.
Сега като се позамисля, Джани Родари, наред по късно с Франсоа Вион, Владимир Висоцки, Николай Глумильов, Евтушенко, Борис Христов и Недялко Йорданов са оставили огромен отпечатък в ума ми и са повлияли и сегашното ми творчество, за което съм им много благодарен :)
Аз от известно време търся, една много любима книга от детството ми "Бертолдо, Бертолдино и какасено" дали пък случайно някой някъде я няма :) ?
daleto, дали пък от този твой рафт не могат да изскочат някои други позабравени книжки, които да зарадват други хора, чиито любими книжки в детството са били :) Тук при мен ровенето е във възхода си, току що открих една много харесвана от мен книжка в детството ми "Хитро огледало" все още смятам двамата и автори за гениални, процесът на сканиране на нещо с повече от осем листа е къртовски, но ще се опитам да я пусна и нея. Мерси за чудесните думи за Джани Родари, явно и на теб ти е любим :)
Всъщност сега се сещам че бях публикувал едно доста по- обширно писание, посветено на детските книжки и приказки. И там се получи доста интересен диалог. Ако ви е интересно ето го тук .
Онази ти друга статия съм я изпуснала. А може още да не съм била регистрирана в БГлог. :)) Моливко и Сръчко на Юрий Дружков все още я имам, :)) А и част от другите книги, за които пишеш, е възможно да бъдат намерени. Даже са намерени, :)) Пробвал ли си да търсиш при антикварните търговци? Аз лично не съм, но мои приятели са споделяли, че намират това-онова. Стихчетата в книгите и на мен са ми правили впечатление. Останали са ми три книги от поредицата "Приказки от цял свят" и споменът за още една. Стихчето е за Фът Фрумос и змея:
Ах, ти кранта, кон пършиви,
да окапе твойта грива,
вълци да те бяха яли,
костите в земя изтляли,
че кога за продан беше
хвалеше се и тръбеше:
Юначина съм безстрашен,
само Фът Фрумос ме плаши.
Леле, как съм пропуснал тази публикация! Благодаря ти, Сечко! Аз обикалях из другите публикации и се мръщех на караниците там, а ти си пуснал нещо толкова чудесно. Пак ти благодаря! Та от тази книжка аз се учих да съчинявам стихчета. От тази и от още една. Там се казваше:
Ех, Джани Родари...един от най-хубавите ми детски спомени. Благодаря за стихчетата, наскоро си купих "Торта в небето", защото детската ми книжка не оцеля, но чак сега се сещам, че имаше и стихове. Страхотни са!
Ей, супер, много са сладки :) Благодаря и на другите за прекрасните мнения, наистина Джани Родари е невероятен и заслужава да го помним и обичаме. Хубаво би било и вие да се сетите за някоя от любимите си детски книжки и да я пуснете ако имате как, кой знае кого може да зарадвате :)
Другата ми любима книжка "Хитро огледало" за която споменах е вече публикувана на http://detstvoto.com/index.php?newsid=1750 . Вижте я, много е забавна :) Благодаря на Ддт за прекрасното място събрало толкова много мечти и спомени. Мислех да я пусна и тук но чесно казано нямам нерви, все още със снимките тук се работи трудно и системата е доста далеч от юзър френдли (особенно за хора като мен които не знаят чужди езици) Приятно четене :)
Ами не се сещам коя ми е любимата - първата книжка, която прочетох беше на Леда Милева - "Работна мецана" : "Станала рано зарана / нашата меца мецана / съчки в гората набрала / огън висок си наклала... " знам я още , но няма да ти я казвам сега :)
Всъщност, Джани Родари ме разплакваше. Не че не го обичах, много ми харесваше, но винаги плачех на приказките и стихчетата му. И сега ми става едно такова тъжно от "Продавача на надежда". Ревла съм си от малка :)
Е, нали децата трябва да се научат да плачат не само когато си наранят коляното или се опарят на гореща тенджера :) Това за мен е една от малкото детски книжки която ни учи на човечност, не че и аз не съм плакал на нея, напротив, плаках и когато малкият принц умря ухапан от змията, и когато просякът с блестящите очи от приказките на Чапек, изгоря, но подари частица от себе си на всеки. Точно тези сълзи ни правят хора. Виж сега не плача защото съм голям и силен, някои видове разкош са само за детството :)
Детски книжки - цял океан, но любимите са по-малко. Както вече отбелязах "Гъбарко", книжките на Родари, имаше едни книжки със супер илюстрации "Приказки на..." те бяха приказки от различни народи, приказките на Каралийчев "Гостенчета крилати", и за Меца Мецана също. А за Малкия принц не съм убеден, че съм я разбирал. Аз и досега не я разбирам напълно. Винаги и на мен ми е било мъчно когато змията ухапва Малкия принц. Сега когато я чета най ми харесва разказа на Малкия принц за планетата на пияницата. Щях да забравя една книжка истински трилър. Тя се казва "Обърнатото дърво". Ако я намерите, прочетете я, няма да съжалявате.
Авторските права са си на автора и преводача, не мога да разбера смисъла на изказването ти. Да виждаш някъде някой да си преписва авторство върху книжката :)
Джани Родари. За малки деца, и не само за тях.. Няма да забравя Жоржета Чакърова в театъра на Софийския университет, представление по негови стихове. Доста отдавна беше-есента на 73-та.
]
За втори път се опитвам да оправя резюмето на поста ти. Тоест, онова, което се вижда на главната страница. Нека в него да остане една картинка, но да е по-малка.
Ген, художникът на тази книжка се казва Хосе Санча и е испанец. Явно и в моите представи неговите рисунки са се вплели в стиховете на Родари, защото когато си купих преди няколко години "Небето е на всички" доста по пълно изнание на стиховете за деца на Джани Родари, все нещо не ми достигаше , нещо недоловимо което явно рисунките са добавили, но и сега когато се сетя за Джани родари се сещам за тази му книжка, която пазя от своето детство, за моите деца (ако даде бог де).
Не е лошо и вие да си поразгледате библиотеките, кой знае какво може да изскочи, хубаво нещо са спомените :)
За част от секундата ми мина мисълта дали да не отскоча до другата стая и да проверя на място книгата стои ли си там, при другите книги, или е влязла в нета без позволение докато не сме си били у дома.
Сега сериозно!!! Книгите на Джани Родари са ми настолни в работата, а Джани Родари - "настолен писател". Неговата "Граматика на фантазията" помогна на много деца да отключат речниковия си поток...Песента за надеждата я пеят всички деца с които работя. Малката нула е любимка на всички, а "Пътуването на възрастни лица, непридружени от деца, строго забранено!" - често се чува от детските уста.
Творчеството на Джани Родари е една необятна детска вселена, която има какво да каже и на днешните деца...
Намерил е най-прекият път към детските сърца - от нереалното и измислицата към реалното и действителността. Неговата "Шарена шапчица" е харесвана от децата, защото от забавния поглед към традиционната приказка в един момент се дава така необходимата възможност на децата да пофантазират и да се чувстват съавтори на детския писател.
Аз от известно време търся, една много любима книга от детството ми "Бертолдо, Бертолдино и какасено" дали пък случайно някой някъде я няма :) ?
Ах, ти кранта, кон пършиви,
да окапе твойта грива,
вълци да те бяха яли,
костите в земя изтляли,
че кога за продан беше
хвалеше се и тръбеше:
Юначина съм безстрашен,
само Фът Фрумос ме плаши.
И в тоя момент изскача Фът Фрумос и казва:
Кучи змей, не лай така!
Виждаш Фът Фрумос сега!
...Под един вековен бук
много надалеч от тук
расна гъбичка с калпаче
често виждах я да плаче...
из "Гъбарко"
Другата ми любима книжка "Хитро огледало" за която споменах е вече публикувана на http://detstvoto.com/index.php?newsid=1750 . Вижте я, много е забавна :) Благодаря на Ддт за прекрасното място събрало толкова много мечти и спомени. Мислех да я пусна и тук но чесно казано нямам нерви, все още със снимките тук се работи трудно и системата е доста далеч от юзър френдли (особенно за хора като мен които не знаят чужди езици) Приятно четене :)
Ами не се сещам коя ми е любимата - първата книжка, която прочетох беше на Леда Милева - "Работна мецана" : "Станала рано зарана / нашата меца мецана / съчки в гората набрала / огън висок си наклала... " знам я още , но няма да ти я казвам сега :)
Всъщност, Джани Родари ме разплакваше. Не че не го обичах, много ми харесваше, но винаги плачех на приказките и стихчетата му. И сега ми става едно такова тъжно от "Продавача на надежда". Ревла съм си от малка :)
Все пак не сме Замунда.