"Една лъжа може да обиколи света, докато истината още си връзва обувките."
Марк Твен
Лъжата... Беда, грях, порок или необходимо зло е лъжата? Как мислите? "На лъжата краката са къси" - казват хората! Но ако се огледаме около нас -90% от битието ни минава в лъжа! Лъжат ни работодателите като ни плаща малко; лъжат ни законодатели като творят некадърни закони; лъжат ни управляващите (особено преди избори), че ни управляват добре и живeeм охолно; лъжат ни съдебнте органи, когато на убийци дават условни присъди, а за открадната кокошка- доживотна; лъжат ни охранителните органи, че ни пазят, а те си вършат алъш-вериша с апашите; лъжат ни в здравеопазването като ни съдират по 3 кожи данъци, а като се разболeeш (недай боже!) трябва да си платиш всичко -от аспирина до подлогата; лъжат ни в магазина, в ресторанта, на пазара, в таксито и къде ли не още....
Е, как ви се струва това? Вярно ли е? Ако някой иска да ме обори! и тогава питам, защо, аджеба, когато ние, простите хора, излъжем за нещо дребничко, всички скачат да обясняват колко неморално е това! Та моят въпрос този път към вас е - лъжете ли, кога лъжете, u ако да, чувсmвате ли се виновни слeд това?
И за да ви разведря все пак, което си е моят стил, ви предлагам и един професорски виц за лъжата:
Професорът:
- В нашата поредица от лекции за основните етични понятия днес ще се занимаем с темата "Лъжа". Някой от вас случайно да е чел книгата ми по този въпрос?
Всички студенти вдигат ръка.
- Отлично! Имаме чудесна реакция. Книгата още не е излязла.
И пак питам - трябва ли а живeeм в лъжа? А вие лично лъжете ли и кога?
Не мога да си позволя да се облагодетелствам от разсеяли се хора. По време на майските празници си купувах сувенири от едно магазинче в Кавала. Жената се разсея - върна ми повече пари. Не ги взех, казах й, че вече съм си прибрала рестото. Тя много се зарадва. Аз няма да забогатея с тези пари, а тя цял ден работи там, за да изкара някое евро, докато такива като мен се радват на заслужената си почивка и си купуват по някой сувенир за спомен.
Поздрави, професоре, тази сутрин още пия кафе, :))
Пестицид, много точно си разбрала моята теза! Точно за малките лъжи говорим, как да си ги спестим и да не ги правим, когато в същото време живeeм в една голяма лъжа! Знеш ли - за случката на Кавала, въпреки, че те познавам задочно и виртуално, съм сигурен, че винаги би върнала парите, защото си такъв човек, ти просто не можеш да излъжеш!!
И наистина, когато около нас всеки те лъже и прави на маймуна, понякога зацикляш безпомошно и си викаш "аз ли съм най-големият глупак, та все мен лъжат"? Ами не, ти си нормален човек, но за съжаление живeeш в ненормален свят.
Един миг невнимание и цял живот лъган! За съжаление не знам какъв е изходът! А вие знаете ли?
Ведър ден, Пестицид, пълен с правда и само хубави истини! >-))
Забелязал съм ,че когато казвам истината не ми вярват.Като излъжа и всичко си идва на място.
Първо, една лъжа и 1000 пъти да се повтори не става истина. И рано или късно, сапуненият мехур се пука. В момента в работата ни с ръководителя ми се оказваме май в позицията да пукнем един мехур и положението е много интересно. Но няма начин. Човек може да повтори каквото си иска колкото си иска пъти, да си организира конференции, да се самоспонсорира, за да развива лъжата (или да го наречем удобната заблуда), да харчи милиарди, всички да му вярват, но е достатъчен един здрав аргумент да изплува, за да прати всичко по дяволите. От истината просто не можеш да се скриеш-можеш само да се възползваш от ситуацията докато можеш. (е, всъщност и ние можем да не успеем да го пукнем мехура, защото те доста добре са се окопали и милиони калинки са се блъскали в същата стена, но да бъдем оптимисти)
Аз лично се старая да не лъжа. Поне доколкото е възможно-невероятно е като си помислиш каква част от отношенията ни с другите се крепи на някакви удобни лъжи. Да се съгласиш с някой, когато не си съвсем съгласен, да кажеш, че нещо ти харесва, когато не ти харесва съвсем, да излъжеш, че всичко е наред, когато ти се плаче, да изслушаш някого симулирайки интерес, когато искаш просто да си тръгнеш. Хората са толкова отвикнали да казват и чуват истината, че започнеш ли да я казваш съвсем брутално, рискуваш всички да те намразят. Аз се опитвам да го правя по по-мек начин, но не винаги ми стиска. Пък и не винаги една лъжа е нещо лошо. Примерно, когато изслушваш някого, когато не ти е съвсем до това, проявявайки търпение, хем му правиш кеф, хем получаваш понякога полезна информация, хем се социализираш. А и на практика, дори и ако в началото нещо ти е напълно досадно, то може да стане забавно, ако проявиш интерес или намерите допирни точки с другия човек.
Така че дефиницията за лъжа е малко разтеглива. От една страна да кажеш на черното бяло е очевидно погрешно. От друга страна да се опиташ да потърсиш сивото понякога може да бъде полезно. Най-малкото защото не винаги си прав.
Аз лично предпочитам термина "чистота в отношенията" пред "лъжа". Ако човек се стреми, когато общува с хората да е искрен, но стараейки се да не наранява ненужно, то тогава не би трябвало да има проблем. Но явната лъжа я презирам. Наскоро ми се наложи да излъжа, ама наистина да излъжа една служителка, защото не ми оставиха ама никакъв шанс и ме докараха до абсолютно отчаяние и няма да ви обяснявам колко гадно се чувствах известно време. И по време на лъжата треперех :) Не ме бива за тази работа особено. Ще разкажа за случката скоро надявам се, защото е свързана с нещо много важно за мен, но тогава излъгах, защото нямах избор. А когато нямаш избор, просто нямаш избор. За съжаление обществото ни е така изградено, че чистата истина понякога няма шанс. И това е доста изнервящо.
И така продължаваме да търсим истината за лъжата. Надали ще я намерим лесно, но който търси, понякога намира!
Валята, само който не е бил студент не знае, колко добра работа вършат лъжите по време на следване! лъжата за студента е като слънцето и водата и т.н. А и в случая, ако погледнем от друга гледна точка, ти не си излъгал тогава, а си казал истината, защото ти не си намерил книгата всъщност, но не си я и търсил! така че всяка една лъжа може да бъде лесно трансфомирана в истина, стига да можеш правилно да я аргументираш! Пък и си зарадвал човека!
Ген, вяарвам ти, че не лъжеш, ама ти вярваш ли ми, че ти вярвам?
Дени, колко мехури се надуват в науката само и само да се вземат парите ми е ясно, така че да не ти пука, само се пази като се пукне тоси мехур, въздушната струя да отнесе когото трябва, а не теб! И това за удобната лъжа много добре си го казала! Ами точно така, те дребните лъжи ни подсигуряват по-комфотно съществуване, но разбира се не трябва да са за сметка на другия! Затова да живее сивото, а то и като цвят граничи с мимикрията! Излъгваш малко и сте приятели цял живот!За чистота в отношенията много хора ратуват, но за съжааление в по-голямата си част са точно тези, които са идеално мръсни отвътре и съответно и отвън и към дугите! Така че тук мостчето малко се люлее и трябва да се стъпва много внимателно, базирайки се на тази дефиниция! Ето виждате, нещата са доста сложни и комплицирани!
Ами доро ако погледнем от социален аспект, самият факт, че по света и у нас има ден на лъжата - 1 април, за какво ви говори - че сме я издигнали почти в култ, та дори и празник сме й нарочили! И оттук изводът, че лъжата е нерaзривно свързана с живота ни и така се е вкоренила в обществото, че дорu я празнуваме уж под формата на хумор и сатира!
Е, какво ще кажете, не е лесно да се каже истината за лъжата, нали?
А иначе, че гърми, гърми, но понякога от експлозията загиват невинни хора!
Много ми хареса отговорът на Дени (от 15:33). Малко офтопик - Дени, напоследък забелязвам появата на по-голяма умереност в изказванията ти. Не че преди не ми харесваше как пишеш, но сега... като че ли си малко пораснала. Има ли специална причина:)?
За лъжата - не умея да лъжа добре и не обичам да лъжа.
Спестявам истината само когато наистина се налага.
Конкретни случаи, в които ми е било трудно да намеря баланс между истина, спестяване на истината и откровена лъжа:
когато знам, че съпругът на моя приятелка и' изневерява. Някои хора предпочитат да знаят истината на всяка цена; други предпочитат да живеят с широко затворени очи...
Всеки е различен.
Някои не могат да понесат да бъдат излъгани, други не могат да понесат истината.
Всеки знае сам за себе си.
Дале, на моята географска широчина не се отваря! Но си представям нещо светло, весело и хумористично в твой стил! Така ли е?
Душата ми не е модерен ресторант,
за да гуляят в нея разни дами.
Не искам аз тъй гордият талант
да похабя във разни лични драми.
За теб е труден моят път сред грохота,
разбил съня на празна суета.
Довиждане. Мен чака ме епохата,
съня ми слънчев чака вечността.
Пеньо Пенев
Пък и в крайна сметка, хората възприемат само това, за което са готови и всякакви опити да ги извадиш от зоната им на разбиране се посреща на нож. За себе си съм решила, че не мога да лъжа, просто ми действа зле на нервната система. Въпреки че предполагам, че някой ден и това ще се науча, но за сега не го правя и ми е добре.
Но не се заблуждавай, не съм по-малко непримирима с това, което смятам за неправилно. Просто не смятам, че думите са решение. Споровете колкото и да са забавни не са особено полезни. И затова, търся нови методи за хм, въздействие :)
А за важните неща - доказано е, че човек губи по-малко енергия, когато казва истината. Старая се да не си прахосвам енергията!