Луна, море, делфини
Събудих се късно. Разбира се пак не отидох на лекциите, които бяха от осем...
Огледах с вял поглед празната хладна стая. Галя беше излязла, но ми беше оставила чаша кафе с няколко парчета кекс и бележка: "Януш Хуняди, оставих ти кафе. Със сигурност ще е изтинало като станеш, мързеланке!=) Аз отивам на кафе и после на лекции! До довечера!" Стана ми толкова приятно. Имали сме лоши моменти с нея, но важното е че винаги успяваме да се справим...
Имам усещането, че съм санувала нещо хубаво, но не мога да си спомня какво... Дали не беше хубавата зима на Весо?...
Минавам покрай огледалото и с ужас виждам размазания по лицето си грим. Така и не се научих да го трия вечер... Пуснах студената вода да се измия и тогава си спомних какво сънувах...
Беше странно, но много красиво! Беше нощ. Нямаше нито едно звуздичка на небето, но за това пък имаше луна, пълна... но черна... Реших, че има лунно затъмнение, но след малко видях всички планети наредени до луната и все така черни и плътни като черни дупки. (това означава, че навлизам в нов период от живота си... по-добър надявам се =)
След това се озовах на брега на морете. Беше топло и слънчево. Пясъка беше бял и едър, а водата кристално чиста и много, много синя. Имаше вълни, но не особено големи... Затичах се към водата и се гмурнах. Беше изненадващо дълбоко.... Имаше делфини... Цяло стадо... И аз плувах с тях...
Винаги съм си мечтала да плувам с делфините... Чувствах се толкова свободна и щастлива...
Събудих се оплетена в завивките, гушнала Баничка, с усмивка, която не разбрах...
Сега я разбирам и ми е по-леко на душата...
Леле, а аз какви ги сънувах... Луди сънища. Разказвам само една част, защото тя ми е в главата. Вървяхме с някаква много готина мадама нанякъде. По някое време се оказа, че сме на летище, и че тя ще заминава за Франция, а полета й е след малко. Стана ми много кофти, защото явно това беше някаква мадама, която беше важна за мен и не ми се искаше да се разделяме.. И й викам: - Чакай, аз ще те изпратя до самолета. И тръгнахме, и такова изпращане беше, че се озовах в самолета направо, в някакъв коридор. И както седяхме и си казвахме довиждане, едно, друго, самолетът излетя за Франция, барабар с мен вътре. И аз започнах да си мисля: - Мале, какво ще правя във Франция, аз имам само 5 евро в джоба :( Обаче реших, че явно така е трябвало да стане, и че вече няма какво да се направи. Усетих момента на издигане на самолета и това, как се опитваше да се стабилизира във въздушното пространство, но се клатеше много странно и летеше право нагоре. По някое време се обърнах с главата надолу, самолетът изгуби контрол и около мен всичко се тресеше и виждах и чувствах как всеки един момент ще се блъснем в сградите. И за миг си помислих : - Мале, това е краят! И кво? Сега предстои интересното, отървах се от тоя свят!...
И в този момент сънувах, че се събуждам. Но все още си сънувах! И си казах : -Гледай, човек как можел да контролира ситуациите само с въображението си. Достатъчно било само да си се представя на друго място, и материята ми сама се беше пренесла там.... И ей такива работи. Големи разсъждения и монолози бяха насън :) Дали може да се разтълкува някак ?:)
Птиците отлитат на юг...
Наскоро, нчкъде прочетох нещо, което много ме изкефи:
"Сънувах, че съм пеперуда. А като се събудих се замислих дали пък не съм пеперуда сънуваща човек."
Според мен си направил неуспешен опит за астрално пътуване.
А жената която е била с теб е била част от товето собствено аз. Женската ти половина. Може да ти звучи смешно, но ти сам каза, че си правил някакви философски разсъждения насън, спорел си сам съссебе си...
Уф! Пак не обясних както трябва ама... За повече подробности на ЛС или в Кю-то.
"Memento mori!"
Това е супер яко! Наситина има над какво да се замислим!
Какво е реалността? Кой е истинския свят? Кои сме ние?
"Memento mori!"