Лудост или актьорско майсторство?

За някои от нас е известно, че сравнително скоро започнах нова работа, която е просто лудница, особено около празниците. Единственото ми спасение е балкона, на който пуша от време на време. Не защото ми се пуши, а просто за да избягам поне за 5 минути от цялото напрежение.

Имаме малко странни съседи. Така и не мога да разбера колко точно човека живеят в малката къщичка останала между новите кооперации. Имат дворче с красиви дървета, доста хубави и игриви котки и страст към духа на пещерска гроздова. За отрицателно време събират внушително количество празни бутилки, освободени от техния дух. На няколко дена ги изхвърлят, а до тогава просто си седят струпани на куп до масичката в градинката.

Не знам дали алкохолът е причината, а може би просто духа на пещерска гроздова, дали е някакъв вид лудост или нещо съвсем различно, но единия от обитателите на въпросното място изнася зашеметяващи монолози. Един малък театър, в който той е син на полковник и единствения герой.

Трябва да видите страстта, с която произнася всяка дума, чувството, което е осезаемо... Един малък театър, като че специално изнесен за мен, да ме откъсне от напрежението. Наистина е впечатляващо, а думите ми недостатъчни за да опишат тази „игра”. Мисля, че съм единствената му публика, която оценява това. Колежките ми виждат само пияницата, който си говори сам. Дори и случая да е такъв, предпочитам да украся малко нещата и да им се насладя. А може би просто виждам нещо, за което другите нямат очи.

Съжалявам, че не мога да ви поканя на едно такова представление за да разберете възхищението ми. Но ще се наслаждавам и заради вас. :)