Луд

От лудите се учих да се смея
душата ми когато скръб душеше...
Това бе страшен начин за живеене,
но не и грешен...
Когато от амвона в парламента
замерваха ме с глупави закони
се хилех. Хвърлях с шепи мента,
емблематични дребнички бонбони.
По улиците стреляха. Не плачех.
Смехът цамбуркаше във локва с кърви.
Страхуваха се даже и палачите,
че жив ли съм, те няма да са първи.
Когато от очите ми течаха сълзи,
смехът ми ги сушеше.
Не бива мъката да ми личи,
а тя пълзеше
и сякаш с октоподни пипала
в смъртна хватка стискаше на воля.
Луд съм и се хваля със това,
за смях не моля...
Нека да съм луд
когато всички са нормални.
Смехът чрез мен ще бъде чут
и ще измаря
ония дето не умеят
от радост да са живи.
Ще продължавам да се смея.
Страхувайте се и бъдете търпеливи....