Лов на вещици
Що е акеларе
или
Вещиците от Сугарамурди (Zugarramurdikosorginak)
(Нещо като пътепис)
Любителите на Шекспир знаят за Навара, че е била най-прогресивното кралство за времето си, причина поради която испанците не мирясали, докато я анексионират, използвайки законни и незаконни методи и най-вече връзки с Ватикана...
В Наварските Пиринеи на границата между Франция и Испания, в територия на баските сеньори се скътават невероятни карстови образования, датирани от памтивека.
Въпросните пещери и реки са си спечелили името на дяволски владения, благодарение на Инквизицията, чиито архиви от 1610 разказват за Дон Хуан дел Валье Алварадо от Съда в Логроньо, комисар, нагърбен с разследвания в зоната. След месеци прекарани в района и като плод на немалко доноси били обвинени в окултни практики около 300 души, без да се смятат децата... От тях около 40 биват оценени като най-опасни: продали душата си на дявола, способни да се превъплъщават, причинители на морски бури и злополучни реколти и глад в областта, практикуващи вампиризъм и некрофагия (брр!).
Така на 7 и 8 Ноември 1610 са осъдени повечето от тях: 18 са “помилвани” (след публично отказване от дявола), 12 изгорени на клада (5 от тях само символично, тъй като умрели в затвора) и останалите били осъдени на доживотен затвор, лишаване от имущество и т.н.
Най-тачените имена на “вещи лица” в зоната били Гарсиана де Баренечеа и съпругът й Мигел де Гоибуру (главатари), Йоханес де Ечалар – «изпълнител на решенията на дявола», Мария Чипия, известна вещица; Йоанес де Гоибуру – чистулари (свирещ на чисту- духов музикален инструмент, приличен на кавал), Хуан де Сансин – тъпанджия.
Лова на вещици в района разнесъл славата на местността като сборище на вещици – акеларе (“ливада на коча”, на баски, – символ и жертва, около която се извършвали ритуалите) и уменията им заслужили легенди и приказки в целия Иберийски полуостров.
Говори се, че вещиците отвличали девици, “влизали където не трябва” (хич не знам дали това е същото като оттам, отдето излезли ;-), омайвали по-атрактивните ергени в района и разбира се, властвали над реколтите и природните стихии... Народното въображение не пестило в рецептурник за опазване от магии, уроки и пр.: пръскане със светена вода, закачане на кръст от ясен на вратата, прекръстване или намазване на кръст на челата на децата вкъщи с вино и вода, заклинания и свещени химни и пр. били “сигурни” средства против “злокобните” същества.
Съвременният посетител може да се възхити на самобитния пейзаж, на пещите за гасене на вар от XVIII век, в които съселяните от околните села гасели варта и я разпределяли за подобряване на реколтите в гладните години и това, което е истински удивително е, че в тези ноемврийски есенни дни на XXI век температурата в пещерата е по-приятна от тази навън... тъй че хич не е странно, че “запознатите” с природните тайнства, предпочитали тези кътчета като място за сборища и дори... живот. ;-)))
Ноември 2001
Инспирираш ме за Блогът на Смъртта! И без това от известно време съм на мистична вълна! Много интересно представена информация.. Взеха да ми липсват часовете по история от училище направо! :)
е бездънен извор на вдъхновение, особено когато времето и пространството те делят от нея! :)
Какво точно те интересува повече: темата за вещиците или Наръчниците за инквизитори, за да знам следващия път с какво да те зарадвам?
Темата за Вещиците ми е много интересна! Чакам с нетърпение! Благодаря ти! :)
Както прелитам тука... и се сетих: знаеш ли откъде идва преданието, че вещиците летят с метлите (всъщност на снопове от пръти: познатата ни селска метла!)?!
Наистина са го правели някои европейски вещици по сборищата си: освен, че в казана са забърквали разни омайни (неслучайно така наречени!) билки и предвид, че ритуалите им са предполагали развяване единствено по костюма дарен по рождение (както са си свързани с древните чествания на природните елементи и плодородието на майката земя - познатите ни дионисиеви култове, сред други мистерии)... наличието на омайни мъхове, гъби и пр. по клоните, които са яхали са имали ефекта на... меко казано, няколко вида свещички на стимулиращи и екзалтиращи вещества, скоропостижно проникващи, където трябва за целта!
Без съмнение са им действали баш като "въгърец в гащите" (нищо, че се шегувам, това е сериозно!) и чудеса са правели - летейки, скачайки (останалото си го премълчавам) - за кочове и други участници в ритуалите вече споменавах.
Тя е малко извън темата, но я обожавам и до определена степен засяга темата за вещиците. Става дума за "Майстора и Маргарита" на Михаил Булгаков."I hate to stay, but then I hate to leave..."
Като споменах за тях, се сетих, че може би не всички си представят нагледно някои от процедурите на тази своеобразна папска институция, създадена, за да се пребори с (основно) "българската ерес" (богомилство, патаренство, катарство и пр.).
Първата зловеща реалност е, че, за разлика от съвременните повече или по-малко демократични общества, където се предполага, че заподозрените в престъпления са смятани за невинни, докато се докаже (и отсъди) обратното, по онова време заподозрените и обвинени в престъпления е трябвало да намерят начин да докажат убедително, че са недотам виновни, тъй че да се разминат само с някой и друг публичен линч, сто тояги и пр., изпълнявани винаги от... светските власти (палачите са били държавни служители на реда, тъй да се каже).
Ходи доказвай, че никога не си имал черна котка у дома, че не си давал яйца назаем на съседа (вече осъден) или не си го поздравявал никога в живота си... Баш като в поговорката ни "ако ти излезе име, че сестра ти е курва, ходи разправяй някому, че всъщност нямаш сестра".