Лицето на мрака (роман)
Засега - първа глава. После и нататък.
ОнАрагорн ми разправяше тия дни да съм посетял "Литература" и ей на докакво доведе това. Пристрастяване, дето има една приказка.
Аре, приятно четене!
роман от Борис Зл. Павлов
“И видях да излизат от устата на змея и от устата на звяра и от устата на лъжепророка три нечисти духа, подобни на жаби.”
Йоан, Откровение
Първа част
Първа глава
Стенитев стаята на Едуард Григ бяха буквално окъпани в кръв, а вонята, коятосе носеше в помещението бе предостатъчна да изплати външния дълг наСАЩ, стига кредиторите да се навият на подобна сделка.
По пода впълен безпорядък бяха разхвърляни частите на осемнайсет тела – седеммъжки и единайсет женски. Самият Григ висеше обесен на кристалнияполилей, съблечен чисто гол и с отстранени мъжки атрибути.На мястото наедното му око зееше черна дупка, носът му бе буквално заличен отлицето, а разбитите му горни и долни устни бяха зашити една за друга сгруб черен конец. Между пръстите на свития юмрук на дясната му ръканякой бе сложил угарка от цигара, а лявата – отрязана до лакътя, сетъркаляше под него.
От началото на това клане бяха изминали десетдни, през които температурата на сянка бе достигнала 43 градуса поЦелзий. Този факт даваше възможност на тежкото зловоние, излъчвано отразлагащите се трупове, да излезе от стаята и да разшири територията сиот петия етаж до фоайето, но за щастие или нещастие както в саматасграда, така и на няколко мили от нея нямаше притежател на нос, койтода докладва за твърде странните аромати, настанили се в 40-етажнатапостройка, принадлежала някога на“Хилтън”, а понастоящем част отимперията “Григ инвест къмпани”.
Григ беше закупил хотела заедно скажи-речи цял квартал от провинциалното градче Хистър в щата Мейн предиседем години.Веднага след като влезе във владение на новата сисобственост той издигна високи бетонни стени по границите на цялата синовопридобита територия, която обяви за Център за нови научниразработки “Едуард Григ”.
Година по-късно в градчето започнаха даидват и специалистите, които трябваше да работят за ЦННР. Всеки един оттях подписа договор, според който в срок от шест години нямаше право данапуска района на центъра, независимо от повода.
- Дами и господа –бе казал тогава Григ, -именно затова съм закупил цял хотел за нуждитеви. Тези от вас, които имат семейства спокойно могат да ги доведат вцентъра. За обучението на децата ви ще се грижат частни учители. Наполовинките ви също няма да е скучно. Уредена е и работа за тях. Нямада сте лишени от нищо. Разбирате ли – от нищо.
От осемстотинте души, желаещи да работят в новия център само трима не приеха условията. Останалите се съгласиха. Григ даваше ужасно много пари.
Тристаседемдесет и двама от новите му служители бяха женени и доведохасемействата си, които настаниха в хотела,който естествено бе прекръстенна “Григ хаус”, но за хората сградата си остана просто хотел – в крайнасметка нищо не може да замести собствения дом.
Петнайсет дни предина петия етаж в “Григхаус” да се проведе нещо като конгрес на касапите,пред стените на крепостта,както работниците нариха центъра, се бепоявил висок рус мъж и бе поискал среща със самия Григ. Обикновеновъншни посетители не се допускаха. Зад бетонните стени не можеха дапроникнат даже ФБР и ЦРУ - факт, който сам по себе си говореше за мощтана собственика на центъра, но в този случай бе направено изключение.Мъжът бе подал на полковник Щерн - шефа на охраната, дебела чернакнига, която помоли да бъде отнесена на Григ.
- Достатъчно е само дая види, за да постеле червения килим – бе казал мъжът с ироничнаусмивка, която не се бе харесала на Щерн.
Двайсет минути по-къснорусокосият напусна центъра, но вече не носеше книгата със себе си, аЩерн бе привикан да се качи при Григ по най-бързия начин. Когато влезев кабинета на Григ шефът на охраната разбра, че нещо се е объркаломного сериозно. Григ беше пребледнял като платно,а гарвановочерната мукоса (Щерн беше на мнение, че босът я боядисва) бе станала по-бяла отсняг.
- Искам веднага да евакуираш всички – бе заповядал Григ.Гласът му трепереше. – В центъра ще останем само аз и още осемнайсетдуши. Всички останали да ви няма до двайсет и четири часа.
- Но... – опита се да възрази Щерн.
Григ го стрелна с поглед, който отказа шефа на охраната от разсъждения.
-Това е шибана заповед, Щерн – твърдо каза Григ. Вече бе овладял гласаси. – Наел съм те да изпълняваш. Безпрекословно.Ясен ли съм?
- Да, сър.
Щерн излезе, извади от джоба си радиотелефона и нареди на всички от охраната да се съберат в 18-и кабинет до пет минути.
В същото време Григ вдигна телефона и набра някакъв номер.
- Той дойде – каза в слушалката, след като от другата страна вдигнаха. – Имам нужда от помощта ти.
- Няма начин, старче – отвърна му сух режещ глас. – Всеки сам трябва да си изкупи грешките...
- Ти си следващия в неговия списък! Знаеш това добре!
- О’кей. Какво искаш?
- Пазителят на печата!
- Съжалявам, мой човек, но той не е при мен.Дори не знам къде е.
- Тогава съм загубен.
- Бягай, старче. Изчезвай оттам докато можеш. Това е моят съвет.
- Вече е късно. Твърде е късно.
Пазителятна печата отвори вратата и влезе в стаята без да обръща внимание натежката неприятна миризма, която буквално се стовари отгоре му. Сивитему безизразни очи огледаха безпристрастно помещението. Забеляза чернатакнига поставена върху голямо бюро, разположено до широкия панораменпрозорец на стаята. Приближи се до него, като внимателно избягваше данастъпва разпръснатите части от труповете. Взе книгата в ръцете си иизлезе.
Когато се озова извън стените на центъра се обърна към негоза последен път. Дясната му ръка се издигна нагоре и властно посочи къммястото, което напусна. После се обърна и продължи да крачи бавнонадолу по пътя. Зад него лумнаха пламъци.
Втора глава вече е в общност "Литература".