Лисичката е виновна!
Аз какво да направя при това положение? Вярно, аз съм я попретоварила с какви ли не extensions, та дъх не й остана... как няма да пламне милата... Едва-едва крета и ми отвлича вниманието с разни любопитности.
Днес, например, пак ми пробута статия в The New York Times - за ревизия на наличностите в галерията на Barnes Foundation. Планирали да се разширяват, та прегледали хранилищата. Покрай другото, сменили етикетчетата на 22 работи на стари майстори. Е, оказало се, че не са ги рисували Ел Греко, Рубенс, Тициан, Тинторето, Веронезе, Джорджоне и Босх, както се мислело досега. Ето една от картините:
Сега не пише, че е работа на Босх, а само копие на негова работа, направено през ХVІ в. от неизвестен художник. Малка грешка станала, какво толкова.
Обаче хубавата новина била, че из мазето намерили много писма. Включително и преписката между г-н Барнс и Джорджия ОКийфи. Оказало се, че основателят на фондацията намислил да купи две от картините й ("Натюрморт" и "Индианско момиче"), взел ги, но после размислил и ги върнал на жената. Е, надявам се, че не защото е жена.
Една от работите на ОКийфи с любимите й елементи - рогат череп, цветя и хълмове. На мен най ми допада пейзажът "Червени хълмове", но нямам настроение сега за него, затова поствам это това:
Намекът за дискриминация на жените-художнички никак не беше случаен. Лисичката ми каза, че в The Guardian вчера е обнародвано възмущението на Наташа Уолтър, че измежду десетте картини, включени в шортлистата на Radio4 на BBC, няма нито една, рисувана от жена. Такова великолепно изкуство създават жените, казва Уолтър. Разбира се, във всяко поколение е имало жени, които са се преборили да получат статут на знаменитости. Но обикновено прожекторите са насочени към личния им живот, а не към творчеството им. От жените се изисква да са емоционални, интимни. На тяхната работа се гледа като на нещо, подвластно на модата и следователно - ефимерно.
Или обира жлъчта на критиците-мъже по чисто лични причини. Показателно е изказването на един изследовател на изкуството по повод портрета на една от водачките на феминисткото движение във Великобритания - Germaine Greer, рисуван от Пола Риго:
"О, да, - казва изкуствоведът. - Краката й са добре разкрити. Но тази ужасна червена рокля я прави да изглежда кошмарно".
Та с такива неща ме занимава Лисичката днес.
че наред с "кога ми е рождения ден" и др. подобни, в този блог (а в който и да било друг) можем да се "сблъскаме" и с по-стойностни идеи и произведения на изкуството ===
дали досега до изкуството не е сблъсък, катастрофа - толкова сме се отдалечили от него == и това са традиционни "нещица" == не ми се говори за авангардно или експериментално == там е бездна ==
комуникацията отсъства, провокацията дразни, карате да мислиш - все неща които .........
======================
сега ше си нарежа една салатка и малко ракийка == ей.... как си губя времето с тези глупости
твоята Лисичка си е цел Хохо :)
Иначе много интересно четиво (както всичко, което изчетох дотук, изкормяйки блога ти). Голем въпросник ке получиш значи, вервай ми!
Бъди здрава!
maestross, подозирам, че имаш блогерски опит, по-завиден от моя :)
The Maker, изпренадах се :)
А! ОК. Уж нямам навик да си пъхам носа, където не ми е работа, пък току... Без да искам, честно!
бъркаш == интересуват ме по-земни работи сега, например podcasting
всъщност скоро ше направя поне един == нямам тема
Стилът ти е образцов за блогинга. Не се опитвам да ти правя комплимент (но ако си го харесаш за такъв, не възразявам :)). Просто ми даваш аргумент в спора, защо блоговете не са точно масмедиа :)
Макар че може и да си на противниковата страна :)
Podcasting... интересно, да.
защото винаги съм харесвал писатели със стил -
Добрата словесност прави впечатление - поне на мен.
Не случайно цял свят чете американски автори, гледа юес кино == защото и най-скучния автор е добър разказвач = филмите им също са едни добри разкази нищо повече == там няма (с малки изключения изкуство) ===
цялата им култура лежи или е стъпила на на нещо което е или се стреми да бъде РАЗБИРАЕМО от 16 до 69 г. === западната култура е нещо съвсем друго == аз не ги сравнявам и не ги противопоставям == и "двете" ме кефят (опитвам се да бъда разбираем ;) === разбира се неистово опростявам нещата с идеята да станат по-ясни.
Ами интернет е още една масмедия == блоговете са част от интернет
защо да не са точно масмедия. Този блог е модериран == значи няма "пълна" свобода = каква е разликата от....
========
нещо се поувлякох
Не не си се поувлякъл. Ако прескоча няколко стъпала в разсъжденията си, струва ми се, определението за масмедии като средство за пренасяне на информация до неограничен брой рецепиенти, ще се промени скоро. Благодарение и на блоговете. Защото това определение елиминира характера на информацията.
Обаче има и нещо друго - при блоговете (освен специфичността на информацията) масовостта не е във възприемането, а в предаването. Най-вече.
За РАЗБИРАЕМОСТТА съм напълно съгласна. И аз не ги противопоставям двата типа, по принцип...
в предаването е == хората се надпреварват да предават информация ==
но в коя друга сфера не е така == кажи ми ===
живеем в информационно общество, информационни технологии ....
по интересни са частните случаи == дамата Х в един блог предлага, моли да и напомним за рожденния ден == това ме учудва == ние, аз, ти
сме сведени до напомняща програма === това е път към дехуманизирането ......... ами нямам думи ==== това е и път към упадък на блога === следващия път тя/той ще иска да и/му напомним да не забрави да си купи хляб ===
не ме разбирай погрешно == не мисля, че основните теми в един блог трябва да бъдат, черните дупки или хайдегер, но не и да напомням на някой за ..... === но съм сигурен че някой ще и напомни === и няма нищо лошо в това === в живота на някои хора това са най-смислените неща ==
Вчера, изглежда, съм се оттеглила твърде рано :)
Знаеш ли, има най-различни блогове. Сега се замислям, че социологическите проучвания се правят главно за блоговете в такива сайтове, а не за тия със самостоятелен хостинг. Тия, последните са си масмедии, не го поставям под съмнение.
Когато преди много време започнах да блогвам, възприемах това като е-личен дневник. Още повече, че използвах американски и немски сайтове, без друго никой не разбираше какво пиша (на български).
Извинявай, няма да се отплесвам много :)
Предполагам, че за голяма част от блогерите, това все още си е личен дневник с интегриран органайзер :) Нормално, има хора, които се интересуват от това. Има хора, които се интересуват точно от това и само от това - те друг тип блогове не четат. Колкото и да е странно.
А има и блогове (т.нар. community), които са посветени на съвсем научни дискусии (е, да, на не по-високо от аспирантско ниво :)) - например, интересно ми е да чета постовете в такова комюнити по митология.
Всичко има :) А напомнянето ще да е било на принципа "бия самара да се сеща магарето" - да си "изпроси" поздравленията, мисля :) И няма лошо.
А има и много "затворени" блогове - до които имат достъп само избрани приятели. Тия дни прочетох някъде, че потребителят изведнъж е разбрал, че най-близките му хора от две години насам, единствените хора, с които е споделял всичко за себе си, живеят - единият в Ню Йорк, другият в Тел Авив. И сигурно никога няма да ги види.
Затова не съм сигурна, че блоговете са масмедиа. Телефонът и обикновената поща масмедии ли са? А блоговете твърде често са и това. Много неща са...
според мен трябва да се възприема блога - "като е-личен дневник" ==
за мен самия е все още такъв - поне такъв е бил в първоначалният замисъл и все още е, но си мисля, че блога трябва да бъде виртуален вариант на едновремешните размисли и изповеди ==
а ако го приравняваш до органайзър, значи си губиш времето == използвай някоя от играчките, които всеки носи в себе си ==
т.н. community за които говориш, ми приличат на форуми == разликата е тънка, но я има и Teri ми я обясни. ===
един блог може да започе като личен дневник
например, но да се развие (мутира), като крайния му вариант, ако има такъв може да няма нищо общо с първоначалния == това не е лошо, но ако искаме да бъдем пуритани (а ние явно не искаме) трябва да си го
използваме за това за което е бил замислен == иначе да си ползваме
другите инструменти, които съществуват в мрежата ===
това естествено не е възможно, а не знам дали е и нужно ==
========
следва продължение..........;)
Прав си за органайзера - аз и да се затрупам с органайзери, все това ще е :) Обаче съм виждала такива блогове, които напомнят органайзери, бизнес органайзери :) Ето и сега имам спешна работа, а...
Затова ще изчакам продължението и тогава ще възразя ;)
но ще стане довечера, че сега ми се отвори работа, пък и @home е
по-спокойно
entusiast, не ми е по силите да възпроизведа оня смях. Ама ти разбираш ;)
ОК, ще дочакам :)
си говорим на теми, които общо взето човек не обсъжда всеки ден ==
а и на мен ми е малко по-интересно от битовизмите в стил, кой каква дограма си е сложил ===
защо не ми зададеш няколко въпроса, за да се върна в играта ==
между другото ако искаш прочети какво според мен е близко до идеалния блог за 2005 г.
maestross, ти си в играта. Това му е хубавото на блогинга, че винаги си в играта :)
Хм. Аз избягвам да задавам въпроси. Въпросите обикновено насочват към определен тип отговор и са уместни само в редки ситуации :)
На мен ми е интересно да науча автентичното мнение :)
И това ще стане. Постепенно... :)
maestross, entusiast е много талантлив и не знам защо, струва ми се, се притеснява от това.
А за феминизма... трябва да поствам някой път какво казва един католик за видовете феминизъм :)
Нда. И аз съм лъв... И затова като похваля, значи така така мисля. Ама ти си знаеш :)
Чак сега видях коментара ти - нещо напоследък не получавам съобщения на e-mail-а си, трябва да погледна филтрите...