Лисичето и морето: Минифоторепортаж

Нали ви разказвах за оня журналист, с когото се скарах. Минали работи. Сега сме приятели :) Та той беше в отпуск няколко дни и ето какво публикува преди малко:

"Лисичето със страшен грохот се стовари върху мен от склоновете на хребета Джан Гутаран.

Две неща поразиха неукрепналото му въображение. Първо, странният мъжкар с къси панталонки. Второ, Черно море. Като помисли малко, то реши, че морето е по-чудно и престана да ми обръща внимание.

Първа среща с морето. Позата за вежливост почти при всички хищници - ушите са дръпнати назад.

Интересно, как е на вкус?

Но морето се оказа невкусно и то все пак реши да побегне нагоре, по клисурата. При всеки завой лисичето спираше и ние с него се споглеждахме.

Казват, ако разговаряш с лисиците с тъничко гласче, те не бягат, а слушат. Интересно им е, какво толкова имаме да им кажем."

Ще рече човек, че е чел Радичков. Ама едва ли. 

(Разбира се, публикувам този разказ с разрешението на автора. Ето го и  оригиналът.)