Липсваш ми

Липсваш ми. Ужасно много ми липсваш. Именно сега, именно по Коледа.

Липсва ми неподправеният ти детски смях, липсва ми начинът по който ми казваш, че ме обичаш. Липсват ми първите ти детски стъпки. Липсва ми радостният вик с който ме посрещаш, когато се прибирам. Липсва ми плачът от никнещите зъбки. Липсва ми приказката за лека нощ. Липсва ми подхвърлянето във въздуха, докато ти крещиш от страх и въодушевление. Липсва ми играта на криеница. Липсва ми това, че никога не отидохме заедно за риба, или на мач, или в планината.

Липсва ми един огромен подарък под новогодишната елха, подарък за който си мечтал цяла година. Липсва ми писмото ти до Дядо Коледа. Липсват ми снежните човеци, които можехме да направим заедно. Липсват ми разговорите “по мъжки”.

Липсва ми щастието на жената, която обичаме най-много на света, докато ни гледа как играем. Липсва ми начинът по който се сгушваш до кучето и заспиваш, сънувайки своят детски сън. Липсва ми нетърпението с което скачаш от леглото за да видиш какво е оставил Дядо Коледа под елхата. Липсват ми “мустачките”, които е оставило млякото над устните ти.

Липсваш ми детето ми, ужасно много ми липсваш.

Обичам те!