Ли е удоволствието щастие?

" - Какво е удоволствие? – попита тя, гледайки го с пронизващите си очи.
- Горещото кафе сутрин. – отговори той с мила усмивка.
- Но то е горчиво...
- Ако не беше, нямаше да е истинско.
Тя наведе глава и се огледа в черната течност. Косата й падаше отстрани като решетки, в които искаше да затвори удоволствието и да го задържи за по-дълго.
- А какво е щастие?
- Един откраднат момент от времето.
- Но аз не знам какво е време. Как ще открадна момента без да знам от къде?
- Времето е захарта в кафето.
Той отвори захарницата и леко я бутна към нея.
- Частиците утре се разтварят в горещото днес. – прошепна той и й подаде лъжицата.
- Не, - отвърна твърдо тя и пак го погледна с черните си плачещи очи, в които винаги се отразяваше нечии смях, създавайки илюзията, че се смее тя. – аз пия кафето си без захар. "

                                                                            /неизвестен автор/