Летящи субекти :)
Хора, вижте ме! Това съм аз - човекът птица. Обичам да си летя спокойно, бавно, с равномерна скорост, без резки издигания или снишавания...

Да ви се оплача! Все още не мога да летя, та затова леко се подпирам с единия крак на земята...

О-о-о, а аз вече успях да се науча! Днес можах за първи път да излетя и съм много горд от себе си...
А аз пък летя отдавна... От години... Но да ви призная напоследък взех много да се изморявам и затова вече се нося из въздуха в седнало положение...

Съгласен съм, че седнал да летиш си е по-готино. Аз даже обичам да си обхващам краката с ръце, докато се нося из въздуха...

Не знам дали знаете, но съм забелязал, че колкото по-плътно си прилепиш краката до тялото, толкова по-високо можеш да се издигнеш. Ето вижте ме мене колко много съм се извисил!
На мен пък ми харесва да се подпирам с едната ръка на бедрото, докато се рея, да си мисля за разни неща и да си разглеждам наоколо...

А бе на вас не ви ли влизат мухички в ушите, докато летите? Защото моите са винаги пълни с разни летящи инсекти и все се налага да ги чистя...
Момичето със синия бански: Ало, ятото, чакайте ме и мен. Излииитам! Момичето с червения бански: Ехей, стой! Къде се понесе така изведнъж?
Уф, как мирише-е-е! Ние окончателно решихме да се отделим на километри от тази смрадлива земна повърхност и се заричаме повече да не се спускаме толкова ниско!

О-о, чакайте ни и нас! И ние литваме, само че... всяка по реда си!
Не мога да разбера от какво така ме засърбя крака... Хем не стъпвам по земята с него като разни земни пълзящи хора, а съм го оставил вятърът нежно да го гали...

Вижте, крайно време е и за ме
н... Паля и тръгвам!
Хехе, аз пък вече потеглих! Ходом лит!

Ей, загубеняк такъв, не виждаш ли къде вървиш, бе? Застанал си точно по средата на моя летателен път! А бе махни се, ти казвам!

Хм, дали да не си измия ръцете във водата, че така и така вече я доближих...
И
зобщо не се чуди - аз моите вече ги измих!
А на мене ми е едно такова хубаво и ако знаете как ми се танцува чалга! Чакрака-чакраката, чакрака-чакраката! Опа!
А ние, двамката, пък си друскаме ръченичка и ни е страшно гот!
Не издържам повече да се лашкам насам-натам безцелно из въздуха! Искам да си разбия главата в земята и да се свърши с този монотонен, сив и еднообразен живот на летящ субект...

_______________________________
Ако случайно някой не е разбрал, ще обясня: днес бях на плаж. Възможно е силното слънце да ме е напекло прекалено много и вероятно затова ми дойде наум да сътворя тази простотийка, която би трябвало да сте прочели, ако сте стигнали дотука :)
Да ви се оплача! Все още не мога да летя, та затова леко се подпирам с единия крак на земята...
О-о-о, а аз вече успях да се науча! Днес можах за първи път да излетя и съм много горд от себе си...
А аз пък летя отдавна... От години... Но да ви призная напоследък взех много да се изморявам и затова вече се нося из въздуха в седнало положение...
Съгласен съм, че седнал да летиш си е по-готино. Аз даже обичам да си обхващам краката с ръце, докато се нося из въздуха...
Не знам дали знаете, но съм забелязал, че колкото по-плътно си прилепиш краката до тялото, толкова по-високо можеш да се издигнеш. Ето вижте ме мене колко много съм се извисил!
На мен пък ми харесва да се подпирам с едната ръка на бедрото, докато се рея, да си мисля за разни неща и да си разглеждам наоколо...
А бе на вас не ви ли влизат мухички в ушите, докато летите? Защото моите са винаги пълни с разни летящи инсекти и все се налага да ги чистя...
Момичето със синия бански: Ало, ятото, чакайте ме и мен. Излииитам! Момичето с червения бански: Ехей, стой! Къде се понесе така изведнъж?
Уф, как мирише-е-е! Ние окончателно решихме да се отделим на километри от тази смрадлива земна повърхност и се заричаме повече да не се спускаме толкова ниско!
О-о, чакайте ни и нас! И ние литваме, само че... всяка по реда си!
Не мога да разбера от какво така ме засърбя крака... Хем не стъпвам по земята с него като разни земни пълзящи хора, а съм го оставил вятърът нежно да го гали...
Вижте, крайно време е и за ме
Хехе, аз пък вече потеглих! Ходом лит!
Ей, загубеняк такъв, не виждаш ли къде вървиш, бе? Застанал си точно по средата на моя летателен път! А бе махни се, ти казвам!
Хм, дали да не си измия ръцете във водата, че така и така вече я доближих...
И
А на мене ми е едно такова хубаво и ако знаете как ми се танцува чалга! Чакрака-чакраката, чакрака-чакраката! Опа!
А ние, двамката, пък си друскаме ръченичка и ни е страшно гот!
Не издържам повече да се лашкам насам-натам безцелно из въздуха! Искам да си разбия главата в земята и да се свърши с този монотонен, сив и еднообразен живот на летящ субект...
_______________________________
Ако случайно някой не е разбрал, ще обясня: днес бях на плаж. Възможно е силното слънце да ме е напекло прекалено много и вероятно затова ми дойде наум да сътворя тази простотийка, която би трябвало да сте прочели, ако сте стигнали дотука :)
Ейс, разбрах ти "тънкия" намек, съкровище, и сега ще ти обясня защо на снимките има повече мъжки "летящи субекти", отколкото женски :) но ще започна по-отдалече :)
Както вече се похвалих в един постинг, отскоро имам нов фотоапарат на "Кодак" и все още му изучавам възможностите. Въпреки че е любителски, в него има доста настройки и в общи линии съм доволна от качеството на снимките, които прави. Не бях проучила още какви снимки излизат при серийното снимане и вчера ми хрумна да снимам скоковете във вода, при които е много трудно да хванеш точния момент с единичното снимане. Щом забележех, че някой се е засилил да се метне, аз натисках бутона за серийно снимане и така успях да запечатам, както виждате, страхотни пози. Единственият недостатък е ниското качество на снимките, но затова пък не си личи кого съм снимала.
Та, Ейсито, да се върна на въпроса - дамите предпочитаха да се излежават по монокини и да съблазняват мъжката част, която от своя страна позираше и се фукаше колко ефектно може да скача във вода. Затова от категорията "летящи" имам повече снимки на мъжки екземпляри и само няколко на момиченца, но не и на жени :)
Ма много те цункам да знайш :)
А като си спомня в началото, когато станах блогер, колко дълго оглеждах едно нещо преди да го изпратя в интернет... Сега, понеже ви чувствам много близки и си говоря с вас ежедневно, все по-рядко съобразявам факта, че и други хора четат постовете.
Освен това около час и нещо подреждах и качвах снимките и сега, честно казано, не ми се повтаря тази бавна процедура. А иначе, ако искаш само да разместиш вече веднъж сложени снимки, става голямо мазало, за съжаление...
Забелязвате ли, че фотографията може умело да създава илюзии? Достатъчно е снимката да е направена по определен начин - в случая всички хора са в момента на скок, т.е. във въздуха, + коментар, който да внушава определена идея и ето резултата. Дори на мен ми е трудно сега да приема, че хората скачат, защото ги "виждам" като летящи същества.
В този ред на мисли ми мина през ума, че не можем да сме напълно сигурни, че онова, което виждаме със собствените си очи е обективната истина, защото до голяма степен е пречупено през собствената ни призма и съответно е под формата на субективни представи и възприятия за света около нас.