Летене

Погледнах надолу и си помислих от толкова отдавна искам да скоча с бънджи, а сега ми треперят мартинките. Не е високо 40 метра, нищо работа. Хубаво де ами 10 лева имам ли? Мига, в който осъзнах, че ги нямам и нервността ми мина. Защо изобщо искам да скоча? Всъщност парите не бяха проблем, ако исках щях да взема и да се върна после за да скочим. Липсата на пари си беше извинение. Малко навиване от моя страна и тя щеше да скочи с мен. Тя не ме нави и аз нея. Което странно, защото тя няма страх от височини. Като ми разправя как е летяла от скали, добре че е била с въжета. Аз като се качих на изкуствената стена за катерене и си умирах от страх. На 3 метра височина бях и се страхувах да се пусна, седях и си чаках да ме заболят ръцете и да си падна вместо да скоча или да сляза както съм се качила. Сега отворих сайта на организаторите на скоковете (bungy.bg) и установих, че и утре може да се скача. Сега като съм далеч от моста искам да скоча. Заради усещането да падаш. Сигурна съм на живо е още по-хубаво отколкото на сън. Чувството на безтегловност и страх. Като го сънувах имах чувството, че времето е спряло.